В момнта анализатори и експрти следят много внимателно как ще се развие съдбата на криптовалутата- дали тя ще се превърне реално в слеващта стъпка във финансовата система, или е просто един балон, който всеки момент може да се спука.
Криптовалутата обаче крие и някои сериозни опасности. На първо място е важно да се отбележи как се появява биткойна. Все по-често в големите информационни центрове, които разполагат с силен хардуер и огромно количество електроенергия, виртуалната валута се "копае". Според направвени изследвания на Digiconomist поддръжката на биткойн манията са необходими малко над 32 тераватчаса електроенергия годишно.
На 11 ноември средногодишните нужди от електричество за производството на биткойн бяха 26,7 тераватчаса. Това количество електроенергия е изключително много- само за сравнение у нас двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ произвеждат малко над 14 тераватчаса годишно. Към момента данните сочат, че пети блок е произвел 6,9 тераватчаса, а шести – 7,05 тераватчаса.
При положение, че биткойнът продължи да се развива с тези темпове,това значи че ще се провалят всички планове за развитието на енергийни мощности в следващите няколко години. Сериозен проблемите в тази сфера е трудното реализиране на производствени мощности в последните години. Вече напълно реалистичен изглежда и варианта, операторите на електроенергия да бъдат поставени пред дилемата кого да снадбят с електричество- биткойн мините или бит.
Друг проблем причинен от криптовалутата е въглеродният отечатък, който тя оставя след себе си. Повечето " миньори“ се намират в Китай, според последно проучване, а електроенергията в тази част на света се произвежда основно от въглищните централи и повишеното търсене води и до ръст на производството. Само една трансакция на биткойн коства емисия на 115 килограма въглероден диоксид.
Оказва се, че дигиталната валута е предизвикателство не само за финансовата сфера, но и за енергетиката.
