След период на спад, който доведе до опасения за инфлационен натиск и икономическа нестабилност, банката предприе спешни мерки, включително увеличаване на лихвените проценти и валутни интервенции.
През последните месеци рублата беше подложена на натиск поради комбинация от фактори, сред които:
- Намаляване на приходите от износ на енергийни ресурси.
- Нарастващо търсене на чуждестранна валута от местния пазар.
- Международни санкции, които ограничават достъпа на Русия до глобалните финансови пазари.
Централната банка повиши основната лихва до 21%, което имаше за цел да ограничи отлива на капитали и да укрепи доверието в рублата. Освен това бяха проведени целенасочени интервенции на валутния пазар, като банката изкупи значителни количества рубли, за да ограничи тяхната обезценка.
След интервенцията рублата успя да се върне към по-стабилни нива спрямо долара и еврото. Анализаторите обаче предупреждават, че това стабилизиране може да е временно, ако структурните икономически проблеми на страната не бъдат адресирани.
Въпреки краткосрочния успех на мерките, икономисти подчертават, че руската икономика остава уязвима. Липсата на диверсификация, зависимостта от износа на суровини и продължаващото напрежение с международната общност са ключови рискове.
Експертите препоръчват внимателно следене на валутните движения и допълнителни реформи за устойчив растеж. Централната банка заяви, че ще продължи да използва всички инструменти, с които разполага, за да гарантира стабилността на рублата.
