Съществуват различия между трудовите пазари в Северна и Южна България. Анализът е направен на базата на три индикатора, които определят пазара на труда, а именно коефициент на безработица, коефициент на заетост и коефициент на икономическа активност.
Относно първия индикатор коефициент на безработица, данните показват, че през 2014г. разликата между среднопретеглените стойности за Северна и Южна България е 2.8 процентни пункта. За сравнение през 2000 година тази стойност е била 8,58 пр. п. Това показва, че безработицата в Северна България е по-висока и в периода на криза, и в периода на икономическо възстановяване след 2009 година. За последните 15 години разликата се свива значително (около 3 пъти), което принципно може да се интерпретира като свиване на разрива между Северна и Южна България в последните години, поне що се отнася до безработицата.
Оказва се, че по-добрите показатели за безработица в Южна България учудващо не се дължат само на София, а дори и без нея тази половина на страната е по-силна от гледна точка на трудовия си пазар. Ако не включваме столицата в сметките, по-доброто положение на Южна България се запазва, а именно средното ниво на безработица в Южна България би било с 0,93 пр. п. по- ниско през 2014 г.
При следващия показател, а именно коефициент на заетост, влиянието на столицата е значително. За 2014г. разликата между двете “половини” е 5,81 пр.п., а без столицата тя би била 2,95 пр.п, т.е. значението на София за разликата в заетостта между Северна и Южна България е почти двойно. През 2014 г. за Северна България коефициентът на заетост е 44,23%, а за Южна – 50,05%.
Само за сведение, като цяло по този индикатор страната ни бележи ръст в периода 2000-2008г. За 2000 година е 39,7%, а през 2008 достига 50,8%. През миналата година коефициентът на заетост бележи спад от 48%.
За разлика от данните за безработицата, при заетостта прави впечатление, че разликата между Северна и Южна България се запазва относително стабилна във времето, като се колебае в тесни граници между 5 и 7 пр.п.
При третия индикатор – икономическа активност, ролята на столицата е огромна. Ако при заетостта и безработицата средните коефициенти за страната биха съвпаднали почти напълно с тези за Южна България, след като извадим София (град) от данните, то при икономическата активност той би спаднал под средния за страната без участието на столицата. Това е показател за значителното влияние на София при отчитане на активността в Южна България и като цяло в страната.
Какви изводи може да се направят от всичко изписано дотук? Първият извод е, че като цяло (и в двете части на България) пазарът на труда пресз последните години се съживява, но все още заетостта и безработицата не могат да достигнат нивата си отпреди кризата. Различията между двете части на България по отношение на заетостта не се променят значително с времето, което е още един индиректен показател за недостатъчно ефективната регионална политика и запазването на разрива между Северна и Южна България.
Второто заключение, което може да се направи на база данните, е София (столица) не е единственият „виновник” за по-добрата позиция на Южна България – и без нея Южна България се представя по-добре по отношение на всички основни индикатори за трудовите пазари.
Може дори да се каже, че ролята на столицата за преднината на Южна България постепенно намаява. За сведение, ако през 2000 разликата в безработицата между Северна и Южна България (без София) е била около 7 пр. п., през 2014 г., то тази разлика вече се свива до едва 1 пр. п. Същото се отнася и за заетостта, макар и тук ролята на София да олеква по-плавно – през 2000 г. разликата между заетостта в Северна и Южна България без София е била 4,4 пр. п., а през 2014 г. намалява до около 3 пр. п.
