Държавният дълг на България расте с най-бързо темпо от всички страни от ЕС. Това е мнението на финансовия анализатор от Българския финансов форум Георги Атанасов. Според него коефицентът държавен дълг спрямо Брутен вътрешен продукт (БВП) също нараства изключително бързо.
В интервю за БГНЕС Атанасов посочи накратко само някои данни, публикувани в авторитетни източници, започвайки със седмият доклад на базираната във Вашингтон консултантска организация Global Financial Integrity. Според данните на доклада, от България са изтекли незаконно над 24,7 млрд. долара в периода 2004-2013 година. Това е станало чрез незаконни търговски и финансови операции, но най-вече чрез укриване на данъци. Атанасов коментира, че структурата на това изтичане и липса на каквато и да е било адекватна реакция на властта, е причина да се смята, че процесът не е прекратен през последните две години.
По отношение на дефлацията, Атанасов извади данни на Националния статистически институт (НСИ), които показаха, че дефлацията се е завърнала през месец ноември 2015 година. Данните сочат още, че през ноември месец индексът на потребителските цени е -0,1%. От началото на 2015 година общата дефлация е 0,4%, колкото е и спрямо ноември 2014 година. Според експерта, това говори за трайно поведение на потребителите и слабо увеличаване на цената на харчовете. И макар като цяло да има поевтиняване на потребителските цени, за най-уязвимите хора цените се повишават.
По отношение на държавния дълг на България, Георги Атанасов цитира данни на Евростат, които показват, че той се е увеличил с 10%, достигайки 29,6%. Според експерта, това означава, че държавния дълг на България и коефициентът държавен дълг спрямо БВП расте с най-бързото темпо от всички страни в ЕС. Така той достига 24,52 млрд. лева, а в края на март 2014 година е бил 15,76 млрд. лева.
Според данни на БНБ, цитирани от Атанасов, брутният външен дълг на България, се е увеличил през юни 2015 година с 55 млн. евро (около 93,6% от БВП). Данните на БНБ показват още, че с месечното нарастване дълговете на държавата, банките и компаниите към чуждестранни кредитори се доближават до рекордната стойност, регистрирана през април 2015 година – 37,94 млрд. евро. Единственото понижение, което Атанасов отчете, цитирайки статистиката на БНБ, е регистрирано през май 2015 година – с 0,22% спрямо предходния месец. Като цяло, той коментира, че за брутният външен дълг няма ограничение какъв процент трябва да бъде от БВП (както е за общия държавен дълг – до 60% според правилата на ЕС). Причината е, че основната част се пада на частния сектор, а държавата няма как да регулира кредитите му от чужбина.
Експертът изрази притеснение, не от самия дълг, а от това, за какво се използва той, а именно за погасяване на текущи разходи, което, според думите му, го няма в нито една държава в ЕС. Според него този дълг ще се се плаща от бъдещите поколения, защото парите не са безвъзмездна помощ.
През 2016 година, анализаторът не се нае да прави задълбочени прогнози. Само сподели, че ако има рискове за бизнеса и за държавата, то неминуемо ще пострадат и обикновените хора. Атанасов припомни и данните на БСК, че бизнес климатът през 2015 година е в пъти по-лош, отколкото през 2015 година.
