Businessnews.bg разговаря с организаторите на финансовата конференция Снежина Владимирова - главен редактор на Profit.bg, Кристиян Костов - управител на Profit.bg, и Иван Нончев - модератор на панел „Двигатели на растежа“ и финансов анализатор за Kredit.bg, за да открехнем завесата към всичко онова, което успелите във финансовия свят ще ни разкажат.
Какво да очакваме от финансовата конференция „Шумът на парите“ тази година?
Снежина Владимирова: След малко повече от седмица – на 16 и 17 април в зала 6 на НДК в София, ще се състои десетото юбилейно издание на Шумът на парите. Форумът е едно от малкото събития у нас, безплатни за присъствие. През тази година сме приготвили за нашите гости шест панела с различна тематика, разделени в два дни. На сцената ни в НДК ще изкажат мненията си близо 50 лектори, които са утвърдени експерти в различни сфери.
Какво е новото в тазгодишното издание на форума?
Снежина Владимирова: За първи път в тазгодишното издание на „Шумът на парите“ ще засегнем темата образование. Освен че въпросът като цяло е наболял на национално ниво, нееднократно през годините участниците във форума споделяха своите притеснения и идеи по темата. Затова, логично, решихме, че десетата годишнина е подходящото време да посветим една експертна дискусия на този изключително важен въпрос. В нея ще се включат представители на Vivacom, Американския университет в България, Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Уча.се, Фондация „Интерактивна България“, ЧСУ Евлоги и Христо Георгиеви и Cargill България. Водещ дискусията ще е Мария Гергова-Бенгтссон, основател, собственик и управляващ директор на United Partners.
Бихте ли описали накратко основните панели и разискваните теми?
Кристиян Костов: Дискусиите в юбилейното десето издание на „Шумът на парите“ отново са шест, а самото събитие продължава да е с вход свободен, най-малкото защото нашето желание е да образоваме читателите ни.
Панелите насочват нашето внимание в сфери, като лични финанси, икономическите перспективи пред страната ни, технологичните тенденции, образованието и не на последно място - банките и имотите. Смятаме, че именно това са темите, които вълнуват всеки българин, като статистиката сочи, че у нас населението разполага с близо 90% собствени имоти. Въпросът е дали ще продължи ръстът на цените на този пазар в следващите години. Сега ли е моментът за покупка на ново жилище или следва да изчакаме задаващата се криза, за да купим по-изгодно?
Всеки от нас ползва банкови продукти, така че за нас е важно да знаем какво ще се случи с лихвите по кредитите в следващите месеци и след приемането ни в Еврозоната.
Това са само част от темите, които ще засегнат нашите лектори, сред които личат имената както на чуждестранни мениджъри, така и на едни от най-известните родни банкери, икономисти, управители на имотни агенции, инвестиционни посредници, управляващи дружества и големи български компании.
Десетото издание на „Шумът на парите“, освен че ще направи ретроспекция на предходните 10 години, ще начертае и бъдещето както на страната ни на прага на Еврозоната, така и на отделните сектори.
Да открехнем малко завесата. В каква насока ще са съветите на експертите по отношение управлението на парите ни в първия панел?
Кристиян Костов: Именно това е откриващият панел на десетото издание на „Шумът на парите“, защото ниските лихвите по банковите депозити водят до това хората да губят от покупателната способност на парите си. Част от тях обаче не го осъзнават. Ето защо трябват други варианти за влагане на парите ни. Заедно с лекторите в панела ще дискутираме различните опции – от българската и чуждестранните борси, през борсовото търгуваните фондове, взаимните фондове, застрахователните продукти, инвестициите в земеделска земя и възможностите, които предлагат едни от най-новите продукти на пазара ни – за търговия на електрическа енергия и сертификати на валути. Няма да подминем, разбира се, и криптовалутите, и суровините. Основните въпроси, които ще повдигнем, са както за финансовото образование на населението, така и за това как да се подготвим най-добре за задаващата се криза. Но може би най-важното – къде можем да инвестираме суми между 5 и 50 хил. лв.
На кръстопътя, на който е България – една от темите във втория панел, източните или западните инвестиции ще определят посоката ни?
Иван Нончев: България е част от Европейския съюз, а две трети от общия стокообмен на страната е с държавите от Общността. По-голямата част от преките чуждестранни инвестиции у нас също идват от държавите от ЕС. От тази гледна точка, едва ли има съмнение къде са разположени икономическите приоритети на България от географска гледна точка.
От друга страна, китайските инвестиции са факт в много европейски държави, като една голяма част от тях са насочени към важни инфраструктурни проекти и високотехнологични производства. Едва ли има държава, която с лека ръка би подминала възможността за подобно партньорство, независимо под каква форма.От тази гледна точка, ако даден проект не влиза в противоречие с европейските директиви и не нарушава правилата на Общия европейски пазар, той би трябвало да присъства в дневния ред и на бизнеса, и на управляващите.
В крайна сметка обаче, не бива да забравяме, че инвестиционните потоци се влияят както от икономическите, така и от политическите фактори. А в последните няколко години вторите като че ли взимат известен превес. Неслучайно мнозинството от международните финансови експерти и анализатори цитират геополитическите фактори като един от основните рискове пред глобалната икономика. България няма как да остане встрани от тези процеси.
В панела, посветен на двигателите на растежа на българската икономика, ще се спрем в детайли на сферите, в които можем да бъдем успешни като дестинация за чуждите инвестиционни капитали, независимо от техния източник.
Има ли нещо, което ще ни стресне в технологичен план през следващите 10 години – да засегнем и третия панел?
Кристиян Костов: Новостите тук може би идват с най-бърз темп и ако не се образоваме по темата, определено ще изостанем. Ще си говорим както за онлайн търговията и бъдещето на социалните мрежи, така и ще засегнем теми като изкуствения интелект и опита, който имат големите български технологични компании в чужбина.
Ще се опитаме да предвидим какво ще се случи в света на технологиите през следващите 10 години с помощта на лектори от една от най-бързоразвиващите се компании в Европа – „Булпрос“, световния гигант Viber, единствената технологична компания в индекса на сините чипове SOFIX – „Сирма Груп Холд“, а също „Нетера“ и А1.
Четвъртият панел е посветен на банките – накъде ще тръгнат те?
Иван Нончев: Финансовите отчети на българските банки показват, че секторът продължава да се движи във възходяща посока. Активите и печалбите на българските трезори отбелязаха нови рекордни равнища в началото на тази година. Кредитните портфейли продължават да се разширяват, като е много важно да отбележим, че това не става за сметка на тяхното качество. Делът на проблемните заеми устойчиво намалява. В същото време не липсват и предизвикателства пред сектора. Тази година предстоят поредната порция тестове за българските банки, които ще бъдат проведени от Европейската централна банка. Той се налага във връзка с присъединяването на България към Банковия съюз, което е един от ангажиментите, поети от българската държава за присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II. Подобно на чуждестранните инвестиции, посоката на развитие на банковия сектор у нас до голяма степен ще бъде зависима и от външните фактори. Един от ключовите въпроси за банкерите е докога ЕЦБ ще запази нулевите лихвени равнища и стимулиращата монетарна политика.
Какво ще се случи, когато и на Стария континент започне "затягането на коланите" - процес, който вече бе стартиран от Федералния резерв на САЩ, например? В банковия панел на десетото издание на "Шумът на парите" ще има представители на водещите банкови и небанкови финансови институции у нас. От тях ще научим в детайли по какъв начин всички тези фактори ще се отразят на финансовия сектор в България.
Чувствителната тема за образованието е на дневен ред във форума. Какво ще ни направи успешни?
Снежина Владимирова: Успехът, между другото, е тема, на която екипът на Profit.bg посвещава доста време и усилия в ежедневната си работа. Част от най-четените ни статии са посветени именно на нея. За съжаление, универсална рецепта за успех няма. И въпреки че често се сблъскваме със световни примери на предприемачи, създали гигантски корпорации без завършено образование, именно последното е от ключово значение за успешната реализация в наши дни. Образованието ни дава тласък за кариерно развитие, без който пътят ни по стълбицата нагоре би бил доста по-дълъг и труден, отваря ни врати, на които удачно избраната образователна степен пасва като ключ в правилната ключалка. По време на панел „Образование“ на десетото издание на „Шумът на парите“ ще разискваме теми като например: кои са десетте ключови умения, които трябва да притежаваме в 21 век, какво обучение да изберем - в България или в чужбина, и какво търсят добрите служители у работодателите. Смятам, че всеки от нашите посетители ще открие по нещо в тази дискусия, което да му помогне по пътя към успешна професионална реализация.
И последно, но не по важност, в шестия панел – само големите градове ли ще се развиват като места за живеене?
Иван Нончев: Урбанизацията и вътрешната миграция са огромни предизвикателства не само за България. В много държави по света, включително и в Европа, тези процеси са в ход от десетилетия и водят след себе си редица социални и икономически трансформации. У нас обаче, "пропастта" между градските центрове и останалите региони е една от най-големите. Този демографски проблем намира отражение във всички сфери на икономиката, в това число и на имотния пазар. Дали тази тенденция може да бъде обърната или поне "смекчена" по някакъв начин е спорен въпрос. Вероятно на форума ще чуем различни мнения по тази тема, и то не само в последния панел. Това, което е сигурно обаче, е, че градските центрове ще увеличават своята икономическа тежест. Ето защо е важно да знаем какво е бъдещето на "умните градове", как се променя градската среда и има ли механизми, които могат да я направят по-атрактивна за нейните жители, и от какви сгради ще имаме нужда след 10 или след 50 години.
