За вземащите решения във Федералния резерв на САЩ нито една добра новина не изглежда достатъчно добра. Откакто преди шест седмици Федералната комисия пооперациите на открития пазар (FOMC), която регулира паричната политика на САЩ, заседаваше за последно, почти всички икономически показатели в САЩ са позитивни. Икономическият цикъл достигна напреднала фаза. Последните данни за заетостта се оказаха изключително положителни, а финансовите пазари направиха така, че британският преферендум за излизане от Европейския съюз да изглежда просто едно локално събитие без особено значение.
При следващата си среща във вторник и сряда (26 и 27 юли) почти всички експерти очакват, че FOMC ще направи онова, което винаги прави напоследък: нищо. Въпреки че последните данни надхвърлиха очакванията на всички икономисти, основната лихва най-вероятно няма да бъде вдигната, пише в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche.
Препъникамъкът се намира извън САЩ. Докато американската икономика е във възход, икономическата ситуация в останалия свят все още е напрегната. И затова именно Федералният резерв е пред дилема.
Джанет Йелън, икономистът, която стана първата жена начело на Федералния резерв, изглежда чака необорими доказателства. Трудната ситуация в Европа и Япония, референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз и отслабването на икономиката на Китай я кара да бави топката. Тя няма да посмее на направи това, което е необходимо. И всичко това поставя доверието в паричната политика в опасност.
САЩ успяват само през юни да създадат цели 287 000 нови работни места - много повече от очакваното. Това беше най-силният ръст от октомври миналата година. Икономистите очакваха с около една трета по-малко нови места.
Равнището на безработица е под 5% - това е нивото отпреди кризата. Тези цифри ще осигуряват облекчение за Фед, който се стреми към създаването на пълна заетост.
Налице е голямо търсене на специалисти. Пазарът на труда е наситен, а оттам следва и увеличаване на заплатите в някои сегменти. А според редица изследвания и самите американци очакват това. Някои икономисти вече говорят за пълна заетост. Всичко това са импулси, които говорят в полза на една увеличена инфлация. А с това – и за увеличение на лихвения процент.
През 2008 г., в разгара на финансовата криза, основната лихва се понижи до рекордно ниското ниво от между 0,0 до 0,25%. Едва седем години по-късно, през декември 2015 г. ръководителят на Фед Джанет Йелън леко отпусна юздите и обяви увеличение до 0,25 - 0,5%. Пазарите реагираха спокойно на увеличението, а курсовете на Wall Street дори поскъпнаха. Доходността по американските облигации се повиши едва доловимо, а в еврозоната доходността дори падна.
Д-р Торстен Полайт, главен икономист на Degussa, вижда още причини за по-нататъшни действия: „В момента инфлацията в САЩ отново е около 2%. Ето защо Фед трябва да се върне към нормалните лихвени проценти".
Често Brexit и последиците от него се споменават на пазарите като причина за нежеланието на Фед да действа. Малко след референдума във Великобритания близки до Фед кръгове заявиха, че вдигането на лихвите през тази тази година вече едва ли е възможно. При това все още не се е случило кой знае какво. Първият шок на пазарите вече отмина, а действителното излизане на Великобритания вероятно ще приключи най-рано през 2019 г.
След огромните сривове в дните след референдума и германският Dax се върна обратно почти до нивото преди гласуването, а Dow Jones натрупа дори още 500 пункта. Солидни загуби отчете само британският паунд.
Според Патрик Харкър, регионален президент на Фед за Филаделфия, гласуването на британците няма да обремени растежа на САЩ за продължителен период. „Референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз вече е по-надолу в моя списък на рисковете и не очаквам нещо повече от временен спад на растежа от няколко десети от процента". По думите му голяма част от слабостта през първото тримесечие се дължи на сезонни фактори. Централният банкер очаква инфлацията през 2017 г. да достигне 2%, а в края на 2018 г. Фед да повиши лихвения процент близо до 3%.
Икономистът Полайт също не вярва, че британската конюнктура ще пострада за дълго. Напротив. „В дългосрочен план аз виждам предимства, особено що се отнася до чуждестранните инвестиции на Острова“, казва той.
Според него американците имат и друго предимство. „Тяхната банкова система до голяма степен е силно функционална и относително малка. Общите активи на американските банки отговарят на около 85 на сто от дохода на американците. За сравнение – в еврозоната този показател възлиза на е около 320 процента.
И в осмата година след избухването на финансовата криза в Европа и Япония не се задава краят на хипер експанзионистичната парична политика. С все по-нови мерки ЕЦБ и Централната банка на Япония се опитват да стимулират икономиките. Едва през пролетта президентът на ЕЦБ Марио Драги понижи основния лихвен процент. Също така и лихвата по депозитите на търговските банки в ЕЦБ в момента е – 0,4%.
Всичко това са отчаяни опити за предотвратяване на страховитата дефлация. В действителност темпът на инфлация в еврозоната в момента е около нула процента, а през април и май падна дори под нулевата стойност. Но въпреки това не може да се говори за същинска дефлация. Тя се дефинира от срива на паричната маса M1 (пари в брой и безсрочни депозити), а поради продължаващото печатане на пари то се разширява с повече от десет процента. На практика ние имаме парична инфлация.
Ценовата дефлация би означавало, че потребителските цени падат. Но ЕЦБ се паникьосва от години от този тип дефлация – погрешно. Потребителите и индустрията биха се възползвали от по-ниските цени, само ако те са придружени от повишаване на производителността.
В Европа банките отдавна не могат, а и едва ли искат, да отпускат заеми. Докато в САЩ се обсъжда увеличаване на лихвата, в други икономически региони краят на експанзивната парична политика не се задава.
Дори напротив. „Вече няма табута“, казва Полайт. Рано или късно ще се стигне до „хеликоптерни пари“, убеден е той. Например в Япония, която отдавна се бори срещу дефлацията. „Проблемите ще доведат до това, ЕЦБ или Банката на Япония да се възползват от тази мярка“, твърди той.
Милтън Фридман, който по-късно стана лауреат на Нобеловата награда за икономика, ланисра през 1969 г. идеята за т.нар. хеликоптерни пари. Те няма да паднат от леталелно средство, разбира се, но има и алтернативи, които биха довели до постигане на същия ефект.
Например, всеки гражданин може да получи определена сума прясно отпечатани пари, за да плати например своя дълг, да спести или да консумира. Възможно е също така при изтичане на падежа на държавни облигации съответната страна да плати на инвеститора, за да не издава нови облигации. Това би довело до намаляване на абсолютното ниво на дълг на държавата.
През последните няколко месеца редица експерти взеха думата, за да защитят концепцията. Адеър Търнър, бивш ръководител на британския финансов регулатор FSA, казва, че централните банки трябва да преминат към "парично финансиране".
На обикновен език това означава, че държавата трябва да харчи повече пари и тези суми трябва да се получават директно от централните банки – без погасяване.
Критиците по същество твърдят, че на ЕЦБ ѝ е забранено държавното финансиране. А и историята показва, че това би била лоша идея. Държави, които искат да финансират своя дълг и държавните си разходи чрез печатница на пари, скоро се сблъскват с ценови балони и хиперинфлация. А и потопът с пари от ЕЦБ рано или късно ще тласне потребителските цени нагоре.
Задачите на ЕЦБ и на Фед се различават по съществени точки. Федералният резерв отговаря освен за паричната политика също и за пълната заетост и икономическия растеж, докато ЕЦБ има приоритет да гарантира паричната стабилност.
За гарантиране на целта си Федералният резерв разполага с различни инструменти. Така например той може да издава така наречените „кредити“ на търговските банки и да определя изискванията за задължителни резерви, които трябва да притежават търговските банки. В допълнение централната банка контролира паричното предлагане чрез така наречените операции на открития пазар. При това тя купува или продава държавни ценни книжа.
Основната задача на ЕЦБ се състои в това, да постига ценова стабилност. Тя се дефинира с инфлация от малко под 2 на сто. В този смисъл може да се твърди, че от известно време ЕЦБ вече не работи в областта на мандата си. С купуването на държавни облигации тя на практика прави непряко държавно финансиране, което не е разрешено съгласно договорите на ЕС.
Ако се вярва на Патрик Харкър, през тази година ФЕД ще увеличи още два пъти лихвите. „Очаквам, че през тази година ще има две допълнителни увеличения на лихвения процент", каза Харкър, който няма право на глас при вземането на решения през тази година. През май Харкър все още очакваше три повишения до края на годината. Той прогнозира, че до края на 2018 г. Фед ще повиши лихвените проценти в посока до три процента.
И така - тези тактики за забавяне може да изглеждат абсурдно на пръв поглед, но за тях си има причина. Постоянното сдържане на очакванията се основава на системата за дълговете. Опасната спирала от нулеви лихвени проценти и нарастващите дългове не може и не трябва да продължава вечно.
За институционалните инвеститори, както и за спестителите, посланието е – в близко бъдеще имате само перспектива за добра възвращаемост, ако преразгледате вашата инвестиционна стратегия. А също и за застрахователните компании предвид ниските лихви е все по-трудно да се постига висока доходност, което може да доведе до сериозни щети в дългосрочен план.
За да си представим какво значи това, може да погледнем към Япония. От десетилетия там икономиката не расте, макар че от почти 20 години централната банка държи лихвата на почти нулево ниво и купува облигации и дори акции. Точно това в момента преживяваме в Европа. А кризизните страни в Европа предпочитат да вземат нов дълг при почти никакви разходи, вместо най-накрая да стартират реформи и да форсират намаляването на задлъжнялостта си.
Когато парите не струват нищо, то последиците може да са само огромно разпределение на активите от кредиторите към длъжниците. Ще има лоши инвестиции и ценови балони. А от това ще боли...
Източник: Investor.bg
