Европейската централна банка отново ще разхлаби регулаторната политика, ако инфлацията в Еврозоната не се ускори, заяви във вторник президентът на ЕЦБ Марио Драги. Така шефът на Европейската централна банка даде заявка за една от най-големите промени в политическия курс, които той предприема в рамките на осемгодишния си мандат, като провокира по този начин гнева на американския президент Доналд Тръмп, пише агенция „Ройтерс“.
След като четири-годишните усилия, включващи прилагането на безпрецедентни стимули за съживяване на икономиката на еврозоната, бавно започнаха да дават плодове, а ЕЦБ подготвяше пазарите за затягане на регулациите и връщането им към т.нар. „нормализация“, световната търговска война успя да подкопае европейските планове за стабилност само в рамките на месеци, обобщава ситуацията „Ройтерс“.
Проблемът е, че с рекордно ниските лихвени нива балансът на ЕЦБ вече набъбна до 4.7 трилиона евро (5.3 трилиона долара). Оставащите на Централната банка боеприпаси вече са ограничени, което поражда съмнения за ефективността на всякакви допълнителни мерки.
„При липсата на подобрение, което застрашава повишаването на инфлацията до целевото ниво, ще бъдат необходими допълнителни стимули“, заяви Драги на годишната конференция на ЕЦБ в Синтра, Португалия.
„Ще използваме цялата гъвкавост в рамките на нашия мандат, за да отговорим на всички предизвикателства за ценовата стабилност в бъдеще", заяви Драги във вторник. "Целите ни и поетите ангажименти по отношение на паричната политика остават, а твърде ниската инфлация не се вписва в тях", допълни той.
Тръмп видя в изявлението на Драги опит да бъде отслабено еврото, за да се постигне нечестно предимство в търговията.
"Марио Драги току-що обяви по-големи стимули, които веднага понижиха еврото спрямо долара. Това ще предизвика нелоялна европейска конкуренция по отношение на САЩ", написа Тръмп в Twitter. "Те са се измъквали по такъв начин от години, заедно с Китай и други."
ЕЦБ ще използва "предстоящите седмици", за да проучи възможностите си, каза Марио Драги, което води до предположението, че действията може да дойдат по-скоро, отколкото по-късно, отбелязва „Ройтерс“.
