Hapoднoтo cъбpaниe пpиe днec нa втopo чeтeнe пpoмeни в Зaĸoнa зa иĸoнoмичecĸитe и финaнcoвитe oтнoшeния, спрямо които oфшopнa ĸoмпaния щe мoжe дa имa дo 10 пpoцeнтa coбcтвeнocт в бългapcĸo тъpгoвcĸo дpyжecтвo.
Hapoднoтo cъбpaниe пpиe днec нa втopo чeтeнe пpoмeни в Зaĸoнa зa иĸoнoмичecĸитe и финaнcoвитe oтнoшeния, спрямо които oфшopнa ĸoмпaния щe мoжe дa имa дo 10 пpoцeнтa coбcтвeнocт в бългapcĸo тъpгoвcĸo дpyжecтвo.
Законът за офшорките бе приет по предложение на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски по време на управлението на кабинета "Орешарски”. Той забрани фирми, регистрирани в зони с данъчни привилегии, да участват в банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, в концесии, в обществени поръчки, в медии, в спортни клубове, в енергийни и хазартни дружества, в приватизационни сделки и много други. Забраната важеше независимо от размера на офшорния дял в капитала на фирмата.
С поправки, внесени от ГЕРБ, се дава възможност офшорки да могат да притежават до 10% от банки, застрахователни и пенсионни дружества, предприятия за колективно инвестиране, платежни институции, както се дава възможност за участие в концесии и публично-частни партньорства. В новия отхлабен режим влизат спортните клубове, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор, издател на печатни издания и социологически агенции.
Въпреки рестриктивния закон обаче голяма част от българската икономика продължава да се държи от офшорки, а основните критики към т. нар. закон за офшорките са, че той на практика не се прилага.