Китайската икономика, която през втората половина на 2023 г. изглеждаше, че е възстановила позициите си, завършвайки годината с растеж на БВП от 5,2% (малко над официалната цел), в началото на тази година се задъхва. Възстановяването на потреблението остава несигурно, а опасенията за корекция на пазара на недвижимите имоти, разрешаването на проблема с дълговете на местните власти и дефлационният натиск продължават да натежават върху частните инвестиции и потребителските нагласи.
В Европа през първата половина на годината се очаква стагнация или състояние близко до нея. Преработващата промишленост продължава да страда от трайно високите разходи и вялото външно търсене.
Инфлация и лихвени проценти: неблагоприятна среда за предприятията
Въпреки спада през 2023 г. – базисната инфлация все още е два пъти по-висока от целта на централните банки в повечето развити монетарни зони. Предизвикателството за 2024 г. ще бъде да се провери дали затягането на паричната политика, което е в ход от 18 месеца, е достатъчно, за да се измине "последната миля" и инфлацията да се върне и задържи на 2%.
Свитите все още пазари на труда с ниско равнище на безработица, високите нива на свободни работни места и устойчивата динамика на заплатите показват, че битката все още не е спечелена – независимо от евентуалните сътресения в предлагането, които могат да възникнат в настоящата геополитическа обстановка.
Въпреки това лихвената среда, с която всички участници – домакинства, предприятия и правителства, свикнаха през последните петнадесет години, вече е твърдо в миналото и лихвените проценти би трябвало да останат на високи равнища през цялата година във всички развити икономики.
Пазарните очаквания от до 6 лихвени понижения (всяко от по 0.25 базисни пункта) през настоящата година изглеждат прекомерно и за двете страни на Атлантическия океан. В Европа, въпреки слабата инерция в икономическата активност, основният инфлационен натиск, който все още е над 2%, не следва да позволи на Европейската централна банка и на Английската централна банка да започнат разхлабване на паричната политика преди лятото на 2024 г.
Нововъзникващите икономики, двигател на глобалния растеж, са все още хетерогенни
През 2024 г. държавите с възникващи пазари ще бъдат основните двигатели на световната икономика, допринасяйки с 1,7 процентни пункта за ръста от 2,2% на световния БВП. Следователно на нововъзникващите икономики ще се падат три четвърти от световния растеж, което е най-високият показател от 2013 г. насам. Югоизточна Азия отново ще бъде един от най-динамичните региони с ръст от 4,6 % в сравнение с 4 % през миналата година.
Най-бедните и най-задлъжнелите държави ще бъдат изправени пред по-големи трудности. При високите лихвени проценти и долара, който ще остане силен, има всички основания за притеснение по отношение на възобновяване на държавните фалити. Някои държави вече са в състояние на неплатежоспособност или близко до него – например Шри Ланка, Гана, Етиопия, Малави, Пакистан и Лаос.
Ескалация на напрежението в Червено море и покачване на цената на морския транспорт
Кризата в Червено море е сериозна заплаха за морския трафик. Този търговски маршрут осигурява достъп до Суецкия канал – най-бързият морски път, свързващ Европа (по-специално Ротердам или Лондон) с Азия. През него преминават около 12% от световната търговия и 30% от световния трафик на контейнери.
