Заможните домакинства в страната - най-богатата една пета, генерират 40% от приходите в икономиката, докато най-бедните 20% произвеждат 7% от доходите в България. Останалите домакинства, т.нар. средна класа, произвежда 53% от доходите. Това заяви старшият икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев по време на конференцията „Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България“. В изследването анализаторите са боравили с персоналните данни на Националния статистически институт (НСИ) от изследването на доходите и условията за живот от 2013 г., тъй като данните от 2014 г. все още не са достъпни за публична работа, а анализът разглежда доходите в рамките на домакинствата.
Кривата обхваща цялото население на България, като в групата на бедните попадат 1,5 млн. души, а лицата с по-високи доходи, т.е. най-богатите, също са 1,5 млн. души. В групата на средната класа попада най-голям дял от населението – 4,2 милиона души. Като заможни се приемат хората от населението, получаващи доходи над 801 лв. месечно, а групата на бедните – до 286 лв., като 286 лв. е линията на бедността в страната за разглеждания период.
Болшинството от заетите – 91,8%, които формират голяма част от средната класа, са извън групата на бедните. Сред пенсионерите този дял е по-малък, като сред пенсионираните индивиди 26,6% са бедни.
Най-голям е рискът от бедност сред безработните. Почти половината – 43,1% от тях попадат в групата на бедните, а голяма част от останалите всъщност също са близо до тази група. За сметка на това едва една четвърт от икономически неактивните получават доходи под 286 лв. на месец.
Сред висшистите е още по-силно изразена тенденцията наличието на диплома от университет да гарантира, че индивидите не са в групата на бедните, като в нея попадат само 4,7% от висшистите. В най-голямата група по брой индивиди – хората със средно образование – 12,7%, получават по-малко от 286 лв. Голяма част от хората с основно образование са струпани около линията на бедността, като 36,9% от тях са бедни. Най-тежко е положението сред индивидите с начално и по-ниско образование, където почти 60% са под линията на бедността. Въпреки това хората с основно и по-ниско образование са изключително малко.
Жителите на София и някои от другите областни градове, са предимно извън групата на бедните и само 10,6% от тях попадат в тази категория. В средните по размер градове 21% от индивидите са под линията на бедността.
Не такава е картината в малките населени места. Там една трета от населението получава под 286 лв. на месец, а голяма част от населението е концентрирано около линията на бедността.
Богатата част от населението е почти два пъти по-удовлетворена от живота спрямо най-бедната част от обществото, като се наблюдава корелация между доходите и щастието. При бедните оценката е около 3 (от 10), сред представителите на средната класа тя вече се покачва до 5, а сред хората с по-високи доходи удовлетворението се покачва до около 6.
Същевременно усещането за справедливост е на драматично ниски нива, като дори сред лицата с по-високи доходи усещането за справедливост (където оценката по индикатора е най-висока) е оценено на 3-4. Сред основните причини за това е работата на съдебната система.
