На конференцията „Учи, за да работиш”, бяха представени данни на Българската стопанска камара, относно квалифицираните кадри у нас. Според тях, в над 200 професии се усеща липса на квалифицирани специалисти, като това формира 40% от професионалните направления,които се изучават в професионалните гимназии у нас.
Данните бяха представени от експерта Томчо Томов. „Недостиг на квалифицирани кадри има при автоматизацията, компютърната и комуникационна техника, земеделието, енергетиката, строителството, химичекста и металургична, както и хранително-вкусовата промишленост” – коментира Томов.
Липса на специалисти има и в професии, които са важни за промишлеността, като стругари, монтажници, технолози, механици, заварчици, монтьори, кранисти, шофьори и др. Търсят се и кадри със средно образование за сервитьори, бармани, продавачи, готвачи, козметици, фризьори,а скоро се очаква засилване търсенето на шивачи, оператори на машини, работници в хранителната индустрия и дърбопреработването.
Проблемът тук е, че все по-малко са децата, които избират да учат в професионална гимназия. Според данните на Томов, които са от проучване за дуалното образование, което обхваща 300 професионални училища, учебните заведения просто не могат да формират прием на достатъчно деца.
Това е и причиниата в последните 10 години, учениците в професионалните гимназии да са намалели с 25%. 70% от завършващите се дипломират в обикновена гимназия, където не притежават никаква специална квалификация. Според експерта от БСК професионалните гимназии стават жертва на нелоялната конкуренция на хуманитарните, най-вече езиковите гимназии. Причината е, че заради делегираните бюджети учениците се превръщат в пари и това води до постоянно нарастване на паралелките в езикови гимназии и общообразователните училища.
Освен това, учителите в професионалните гимназии, също намаляват и то с тенденция. Преди няколко години те бяха около 37% от учителите в страната, към момента са 7% и се очаква още намаляване в бройката им.
Освен професионално обучените кадри, има недостиг и на непрофесионални такива. Всяка година работната сила намалява с 35 хил. души и за последните 14 години, хората в трудоспособна възраст са намалели с 400 хил. души (8%). Много фактори оказват влияние върху намаляването на работната ръка, но най-силни остават отрицателния естествен прираст на населението, както и емиграцията. Според Томов, всяка година зад граница бягат около 27 хил. младежи.
70% от завършващите средно образование пък планират да мигрират, главно извън България.В същото време в страната има около 700 хил. души, които нито учат, нито работят като над четвърт милион от тях са младежи.
Проблем пред бизнеса да си намира работна ръка е и ниското образование на хората в трудоспособна възраст. Според данните на стопанската камара около 700 хил. от тях са без средно образование, а основният глад за работна ръка е именно за позиции, които изискват такова.
Бизнесът също не е особено активен в обучението на работници, за да бъдат подготвени да заемат свободните позиции, показват още данните от проучванията на стопанската камара.
При предприятията се оказа, че информирани в детайли за дуалната система са около 21-22%, известна информация имат около 59% от работодателите, обясни Томов, като цитира проучването на камарата сред 1000 фирми. Около 18% от работодателите пък се оказали запознати в детайли и проявяват интерес към обучението чрез работа.
При професионалните гимназии - около 4% не са чували за системата на дуалното образование, запознати в детайли са 1/3, останалите имат частична информация.
Едва 23 % от работодателите имат целенасочени политики и програми и инвестират системно в обучение и развитие на човешките ресурси, посочи Томов.Това води до проблема, че хора, които са назначени с добра квалификация, постепенно я губят.
Според пилотно проучване на професионалните умения остаряват бързо, посочи той. При компютърните специалисти примерно компетентността се губи след 3-4 години, ако няма допълнителна квалификация. При инженерите по автоматизация и електроника това ставало за 5-6 години, каза Томов.
В същото време България е на последно място в ЕС по показателя “учене през целия живот”, като едва 1,7% от българите се дообразоват. Средният процент за ЕС е 13%.
Източник: Bia-bg.com
