В последните години Евромейската централна банка успя значително да подобри икономическата ситуация в ЕС. Политиката, която тя следва обаче води и до сериозни последствия, сред които е това, че еврозоната остава без ресурс да се справи с евентуална финансова криза, която би могла да възникне. Като основна причина за това се посочват ниските нива по лихвите и фиксалната политика, поверена на правителствата.
Мерките взети за справяне с кризата от преди години вече не могат да бъдат прилагани и Европа е изправена пред сериозна дилема, какво би могла да предприеме като действия, при настъпването на следващия етап на спад, който рано или късно ще настъпи.
Подходяща и адекватна мярка, която Европа би могла да предприеме в тази ситуация е да изготви координирана фиксална експанзия. Това означава всяка държава членка на ЕС да се съгласи да осъществи съкращаване на данъците и да увеличи правителствените разходи, мащабирани до размера на икономическия спад. Отлагането на това решение би било грешка, а всички правителства в еврозоната трябва сериозно да се замислят въеху проблема и да го поставят на преден план в своите приоритети.
