Острите обществени реакции срещу ремонтите в София, Варна, Пловдив и други градове в страната имат общ корен - обществените поръчки. Това е един от изводите в анализа на Камарата на архитектите в България на тема: „Как опорочените обществени поръчки съсипват градската среда”, който беше представен публично.
В анализа са проследени около 400 обществени поръчки. Според председателя на КАБ - арх. Борислав Игнатов, тези обществени поръчки за ремонти на сгради, съоръжения и градски пространства са едно от големите пера в държавния бюджет и средствата от ЕС.
„Законът за обществените поръчки (ЗОП) предопределя лошите проекти, а те предопределят лошо изпълнение”, посочи зам.-председателят на КАБ Петкана Бакалова. „Мащабни обществени обекти се строят или правят с процедура на инженеринг и това е проблем, защото не общината-възложител, а строителят диктува проекта. Резултатът често е некачествен, но с раздут бюджет. Принципът „максимално качество на минимална цена“ е подменен с принципа „минимално качество на максимална цена“, поясни арх. Бакалова.
Срокът има най-голяма тежест при оценката на проектите, заедно с цената, посочват от Камарата. „Но и срокът, и цената игнорират професионалните изисквания и се стига до абсурди от типа на проектиране за 1, 2, 5 или 10 дни на сериозни ремонти на големи градски пространства, детски градини, жилищни блокове, зали”, заяви още арх. Бакалова.
По думите на арх. Петър Киряков, член на Управителния съвет на КАБ, България не спазва европейските стандарти на ЕС за заплащане на творческата част от проекта – 12%. У нас за архитектите остават под 2%, а останалите пари се харчат за надзор, писане на задание, общински чиновници и други специфични за България фигури, каквито в ЕС няма, посочват от Камарата.
Архитектите подчертаха, че законът позволява на общините да изземват авторските им права и да ги лишават от правото да коментират проектите си. В същото време законът позволява на общините да правят промени, без да се съобразяват с проектанта.
Архитектурните конкурси са сведени до рядка и формална практика с предизвестени победители, като участието и изборът на качествени проекти са ограничени, заявиха още от бранша. „Няма състезание на идеи, талант и професионализъм”, допълни арх. Игнатов.
Част от промените, за които КАБ настоява, са да бъдат спазвани европейските правила за архитектурни конкурси, които насърчават не участниците с лоби и пари, а творците – от България и чужбина.
