През 2018 година линията на бедност у нас e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията, под прага на бедност са били над милион и половина души, или 22% от населението на страната.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта, сочат данните на Националната статистика. Резултатите за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта. Съответно, при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.2%.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. През 2018-та относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1%).
През изминалата година делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е над 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование, и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%.
Най-висок е делът на бедните сред едночленните домакинства, където лицето е на възраст над 65 години, при самотните родители с деца, както и при домакинствата с три и повече деца.
През 2018 година най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се като роми - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се като българи - 15.6%.
През изминалата година 20.9% от населението е живяло в материални лишения, сочат статистическите данни. Според НСИ, най-голям брой лица се затрудняват при плащането навреме на режийните разноски (27.5%). Успоредно с това, 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата.
През 2018 година 26.6% от децата на възраст до 17 години в България са били изложени на риск от бедност, което е с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година.
През изминалата година относителният дял на децата, търпели материални лишения, е 43.5%. Данните за 2018 година показват, че при 4.4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (33.5%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 33.8%. За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони. През 2018 г. 40.7% от децата с материални лишения са живели в риск от бедност.
През 2018 г. най-бедни са били хората в областите Пазарджик и Монтана – линията на бедност там е съответно 239 и 240 лв. Най-високата линия на бедност е била в София - 513 лв., следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-малко са бедните в Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
