Проектът за изграждане на втора АЕЦ у нас е възможно решение на екологичната дилема за повишеното търсене на електроенергия в условията на климатични изменения и необходимостта от нисковъглеродни мощности в региона на Югоизточна Европа. Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова, която участва в среща на върха в сръбската столица Белград, посветена на енергийната сигурност в региона. Във форума участваха министри от Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Унгария, Черна гора и Република Сръбска. „Считаме, че проектът за нова ядрена мощност може да играе ключова роля за енергийната сигурност в региона, както и за повишаване на конкурентоспособността и икономическото му развитие“, допълни енергийният министър. Тя припомни, че поканата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе публикувана в Официален вестник на ЕС на 22-ри май 2019 г.
Междусистемната връзка България – Сърбия трябва да бъде въведена в експлоатация през 2022 г. Това потвърдиха енергийните министри на двете страни Теменужка Петкова и Александър Антич по-късно на форума. Целта е връзката да бъде пусната в търговска експлоатация през 2020 г., което ще осигури получаването на договорените количества от 1 млрд. куб. м. природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 в Азербайджан. „Единствено чрез сътрудничество между страните от региона ще успеем да постигнем реална диверсификация“, каза още Теменужка Петкова. Според единодушното мнение на Петкова и на Антич изграждането на липсващата инфраструктура е ключово условие за постигане на енергийна сигурност и конкуренция в газовите доставки за региона на Югоизточна Европа. Петкова запозна участниците с разработваната от българската страна концепция за изграждане на европейски газоразпределителен център „Балкан“. „Създаването на газов хъб предвижда, чрез изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура, да се свържат пазарите на природен газ на страните-членки в региона, а чрез тях - и със страните от Централна и Западна Европа“.
Министър Петкова заяви, че работата по ускоряване на реализацията на междусистемната реверсивна газова връзка България-Сърбия продължава и добави, че този проект е включен от ЕК в списъка с проекти от общ интерес на ЕС. Българският министър припомни също, че на 22-ри май бе даден старт на изграждането на интерконектора между Гърция и България. Тя анонсира и намерението на българската страна да участва като акционер в терминала за втечнен природен газ край Александуполис. „Успешната реализация на тези газови проекти още към 2020 г. ще осигури диверсификация и сигурност на енергийните доставки, както за България, така и за региона на Югоизточна Европа“, добави Петкова.
Петкова информира присъстващите и с реализацията на петте проекта от общ европейски интерес от страна на Електроенергийния системен оператор. По думите й, осъществяването на ключовите проекти върви по график и ще повиши преносната способност на електроенергийната система в Югоизточна Европа по направление Север-Юг“.
Петкова подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде плавен, при отчитане на националните специфики на държавите членки, както и правото им сами да определят своя енергиен микс.
