Макар българският износ да отбеляза нов исторически рекорд през 2018 г. – 33,205 млрд. долара, България отстъпва позиции, и от 61-то място за 2017 година, през 2018-та страната ни пада надолу в класацията до 64-то място сред всички износители в света. Това е един от изводите в анализа на Българската стопанска камара за мястото на България в световния експорт.
Ръстът на износа ни за 2018 г. спрямо 2017 г. е 6%, при ръст на световния внос 10%. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална. Според неокончателни данни на вносителите, България е изнесла стоки за отбраната поне за 777 млн. долара.
За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 10% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Това се дължи в голяма степен на ръста в износа ни на този тип стоки през последната година – 19%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици, посочва авторът на анализа. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи ръст от 5%, докато световният внос расте с 2%. За последната година износът на тази група стоки расте с 10%
Изключвайки специфичните доставки, износът на зърно заема пета позиция. Следват фармация, автомобилна индустрия, изделия от желязо и стомана, пластмасови изделия, облекла.
Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2018 г. е катодната мед – 1,251 млн. щ. д., при спад в износа 3% спрямо 2017 г. Леките горива са на второ място с 1,089 млн. щ.д., следва анодната мед с 1,075 млн. щ. д , средно тежки горива 1,014 млн. щ. д, и пшеница - 759 млн. щ.д. Тези 5 стоки формират 15,6% от износа. По експертна оценка суровините и енергоносителите формират 29-30% от износа.
Добре се представят износът на медикаменти, кабелни снопове за автомобилостроенето, маслодаен слънчоглед, части и възли за машини и апарати, руди на благородни метали. Впечатление прави ръст от 113% при износа на биодизел и тръби за газ – 228%, докато износът на електроенергия спада със 7%.
С какво сме най-успешни?
България държи 24,5% от световния пазар на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–HirschmanIndex (HHI), при индекс над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при редица важни продукти. Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик.
През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46,4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32,5%.
Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, Италия 15%, Румъния 15%, Гърция 15%, Холандия 23%, Китай 15%. Спад има с Турция, Франция и Испания.
Преструктурирането на българския износ продължава. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, посочва авторът на анализа. Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава, като този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.
Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми, е друг извод в анализа.
В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Приложната продукция на българските учени, доколкото се среща, се внедрява в големи западноевропейски фирми и се ползва за нарастване на конкурентоспособността им. Скъсана е връзката между университети и институти, от една страна, и индустрията, от друга, е друга особено тревожна констатация в анализа.
