Българският бизнес вече може реално да внася мляко и млечни продукти в Китай и да разширява много обхвата на вноса в областта на селскостопанската продукция. Това заяви президентът Румен Радев в Шанхай, по време на държавното осещение в Китай по покана на своя колега Си Дзинпин.
„Китайската икономическа и инвестиционна политика са поставени на пазарен принцип и почиват на интереса на бизнеса, но е много важно каква посока ще зададе президентът Си Дзинпин, а той още по време на пленарните разговори я зададе много ясно“, заяви още Румен Радев. Като пример президентът посочи, че след като е поставил въпроса на срещата със Си Дзинпин, в рамките на минута е бил решен проблемът с ограничения достъп до китайския пазар на български производители на мляко и млечни продукти, за които от две години са подписани протоколите за фитосанитарен контрол.
С приетата декларация за стратегическо партньорство между България и Китай, с президента Си Дзинпин отворихме нов етап в нашите отношения. Оттук-нататък много зависи от волята, компетенцията и енергията на правителството, както от инициативата на българския бизнес и българските общини България да се възползва от тази голяма възможност, отбеляза още Румен Радев.
Китайската страна е проявила интерес и към трите приоритетни проекта, които държавният глава представи по време на срещите си - откриването на пряка въздушна линия София-Пекин и на клон на китайска банка у нас, както и изграждането на българо-китайски център за научни изследвания и иновации в България, предаде прессекретариатът на държавния глава. Двамата държавни ръководители са се договорили да поддържат диалога по тези въпроси, така че да има периодичен преглед на постигнатото.
Държавите в ЕС, които имат стратегическо партньорство с Китай, са Германия, Франция, Италия, Великобритания, Португалия, Австрия, Полша, Чехия и Унгария, посочи още президентът Радев в отговор на въпрос доколко приетата съвместна декларация за стратегическо партньорство е хармонизирана с политиката на ЕС. Това са страни, към които текат огромни китайски инвестиции и, по думите на президента, първите шест от тях формират европейската политика, така че ще бъде най-малкото некоректно тези държави да приемат тези инвестиции и в същото време да казват "не постъпвате добре". Държавният глава добави, че е в Китай, за да отстоява българския интерес и, в същото време, европейската политика. „Още от 2003 г. има споразумение между ЕС и Китай за всеобхватно стратегическо партньорство, така че аз следвам по най-добрия начин политиката на ЕС“, коментира президентът.
На среща по-късно с кмета на Шанхай Ин Йон президентът Румен Радев изрази интереса на страната ни за последващо разширяване на връзките с най-големия икономически, търговски, финансов и културен център на Китай с население от 24 млн. души и БВП от почти 500 млрд. долара. Като особено перспективни сфери за задълбочаване на партньорството на срещата бяха откроени информационните технологии, електрическия транспорт, образованието, както и изграждането на модерна градска среда.
Снимка: Прессекретариат на Президента
