България и Хърватия ще насърчат последващото задълбочаване на икономическите връзки и взаимните инвестиции, тъй като годишният икономически обмен от 280 млн. евро не отговоря на възможностите на бизнеса от двете държави. Това беше общата позиция на президентите на България и Хърватия. По покана на своя хърватски колега Колинда Грабар-Китарович българският президент е на държавно посещение в Република Хърватия. Подобряването на транспортната и енергийна свързаност в Югоизточна Европа с подкрепата на ЕС е от ключово значение за икономическия обмен, контактите между бизнеса и туризма в целия регион, бяха единодушни държавните глави. През 2018 г. над 36 000 хървати са посетили страната ни, а над 22 000 българи са избрали да почиват в Хърватия.
Президентите на България и Хърватия подписаха съвместно послание до президента на Китай Си Дзинпин за откриване на пряка въздушна линия Пекин-София-Загреб. Общото послание на двамата държавни глави е вследствие посещението на президента Радев в Китай в началото на месец юли, по време на което българският президент отправи покана към китайските инвеститори да засилят присъствието си в Югоизточна Европа. С откриването на пряка въздушна линия ще бъде насърчен и обменът в туризма, образованието, науката и културата с Китай. Обща бе оценката, че регионалните инициативи с участието на Китай „17+1“ и „Един пояс, един път“ и свързаните с тях проекти в транспорта, енергетиката, културата и науката, са реална инвестиция в икономическото развитие на държавите от Централна и Източна Европа.
Румен Радев изрази подкрепата на страната ни за инициативата на Колинда Грабар-Китарович „Три морета“, насочена към насърчаване на икономическите възможности и енергийната диверсификация за страните от регионите на Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Двамата президенти бяха единодушни, че е необходима по-голяма подкрепа за страните, охраняващи външните европейски граници. Според Румен Радев европейската миграционна политика няма да бъде ефективна, докато не се реформира системата за предоставяне на убежище и не се ревизира Дъблинският регламент. Необходим е и по-активен диалог със страните, от които произхождат мигрантите, както и анализ на дългосрочните последствия за европейските държави от миграционните потоци.
Във време на непредвидими предизвикателства България и Хърватия ще засилят сътрудничеството си и ще провеждат редовни консултации по ключови теми от европейския и регионален дневен ред. Двете държави ще работят за стратегически измерения на партньорството в сфери като сигурността и отбраната, прилагането на закона, търговията и икономическите връзки, туризма, образованието, науката и културата. Това се казва още в съвместната позиция на президентите България и Хърватия.
В позицията на двамата държавни глави се подчертава и общия ангажимент на България и Хърватия за европейската перспектива на Западните Балкани. „Европейската интеграция без Западните Балкани ще остане незавършен проект. Европейската перспектива на този регион е основният двигател за прилагане на необходимите реформи“, се казва още в съвместната позицията.
В Загреб Румен Радев проведе среща и с министър-председателя Андрей Пленкович, на която беше обсъдено двустранното партньорство в областта на сигурността и отбраната, присъединяването на България и Хърватия към Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Държавният глава се срещна и с представители на българската общност в страната.
Снимка: Прессекретарият на Президента на Република България
