Продължава тенденцията за подобряване на навиците на плащане в България и Европа, като тази година на Стария континент се отчита своеобразен рекорд по редовно платени фактури (средно 81% за Европа). Това показват данните от представителното проучване на компанията за събиране на вземания EOS - „Навици на плащане в Европа“ 2019, проведено съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS. Изследването обхваща 3400 компании в 17 европейски държави.
Към днешна дата 77% от издадените фактури у нас се плащат навреме (при средно 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.), 19% се плащат със закъснение (при 20% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2018 г.).
В унисон с общата европейска картина през 2019 година, и българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 6 години. Въпреки подобрението обаче, българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 19%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).
Българските граждани традиционно остават по-дисциплинирани в сравнение с бизнеса – при тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% средно за Източна Европа), докато бизнесът в България бави плащанията или не плаща въобще по 25% от издадените фактури (спрямо средно 21% за Източна Европа). Въпреки че и по двата показателя изоставаме от средноевропейските нива, дисциплината на плащане при гражданите през 2019 г. се подобрява – забавянията от тяхна страна намаляват с 5% спрямо миналата година, докато при бизнеса няма промяна.
Дните просрочие при гражданите също намаляват (от 15 дни на 14 дни за 2019 г.), докато при бизнеса тенденцията е обратна – бизнес клиентите се налага да чакат парите си 3 дни по-дълго (от 19 на 21 дни за 2019 г.).
Последици от несъбраните вземания
Основните негативни последици за компаниите от забавените плащания от клиенти са: намаляване на печалбите (58%), липса на ликвидност (48%), както и по-високи разходи за лихви (47%). Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания в България да се чувства застрашена от фалит вследствие на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при средно ниво за Източна Европа от 16%.
За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
Нагласи на бизнеса
„Трябва да сме по-предпазливи на фона на глобалните икономически перспективи – ситуацията между САЩ и Китай, коригираните прогнози на Германия и Италия по отношение на очаквания ръст, Brexit и др. Вече сме свидетели на забавянето на ръста на европейската икономика, като рисковете са взаимосвързани и могат да доведат до спад на глобалната търговия и производство”, коментира Райна Миткова, управител на EOS за България. Все пак, по думите на Миткова, българинът традиционно остава по-голям оптимист от средното ниво за Европа по отношение на бъдещето
Бизнесът използва събраните от колекторските агенции средства за погасяване на собствени задължения (57%), създаване на нови работни места (51%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (43%), научна и развойна дейност (27%) или инвестиции на финансовия пазар (23%), сочи статистиката на EOS.
Методи на разплащане и дигитализация
Европейците остават традиционалисти и по отношение на методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от компаниите. След него се нареждат наложен платеж (69%) и авансово плащане (50%). Едва 28% от компаниите предлагат модерни дигитални начини на плащане като онлайн трансфери чрез външни доставчици (23%), мобилни плащания (7%), а криптовалутите рядко се използват като средство за разплащане (1%).
