Европейската комисия (ЕК) прогнозира българската икономика да достигне ръст от 3,6 % през 2019 г., след което да се отчете забавяне до 3 % през 2020 г. и 2,9 % през 2021 г. Като основен двигател на растежа, от ЕК посочват вътрешното търсене, като е възможно приносът му леко да отслабне през прогнозния период. От друга страна увеличението на доходите ще подкрепи растежа на потреблението, но, от друга страна, той ще бъде ограничен от изчерпването на възможностите за нарастване на заетостта. Очаква се през следващите 2 години инвестициите да нарастват с умерено темпо заради засилващата се несигурност във външната среда. Предстои износът да нараства в синхрон с външното търсене. Рисковете според прогнозата са свързани с евентуалното влошаване на външното търсене от страна на основни търговски партньори.
Средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,4 % през 2019 г. Поради постепенното изчерпване на временните фактори и по-нататъшния спад на цените на петрола, инфлацията се очаква да намалее до 1,6 % през 2020 г. и отново да се увеличи до 2,1 % през 2021 г.
Според ЕК за пазара на труда се очаква нивото на безработица да продължи да се понижава до 4,4 % през 2019 г. и да достигне 4 % през 2021 г. Динамиката на заетостта е положителна от 0,6 % през 2019 г., но растежът се очаква да бъде преустановен от 2020 г., поради намалението на работната сила. От Комисията смятат, че реалният растеж на доходите ще остане силен през 2019 г., подкрепен от повишението на минималната работна заплата и увеличението на доходите в публичния сектор.
При публичните финанси ЕК очаква формиране на бюджетни излишъци за целия прогнозен период. През 2019 г. положителният бюджетен резултат е оценен на 1,1 % от БВП. През следващите години се залага нарастване на общите разходи поради ръст на публичните инвестиции в изпълнение на проекти, финансирани както с национални, така и със средства от еврофондовете. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се понижи от 21,1 % през 2019 г. до 18,6 % от БВП през 2021 г.
