На 17 декември Европейската комисия (ЕК) публикува Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г. (ГСУР), която наследява Годишния обзор на растежа от предходните години и Доклада по механизма за ранно предупреждение. С двата документа стартира поредният цикъл на Европейския семестър за 2020 г., чийто фокус се преориентира през по-широкия икономически преглед, представен в ГСУР. Чрез този нов подход Европейският семестър ще подкрепя пряко държавите членки за достигане на Целите на ООН за устойчив растеж (ЦУР) в рамките на своите икономически политики и политики по заетостта за постигане на устойчив и включващ растеж.
Документът поставя специален фокус върху новата инициатива на ЕК - „Зелена сделка“, която извежда на преден план устойчивостта във всичките й аспекти като благополучието на гражданите е в центъра на предвидените действия. Предвижда се това да бъде достигнато чрез насочване на политиките в четири основни взаимосвързани и взаимно подсилващи се измерения: околна среда, производителност, стабилност и справедливост.
Структурните реформи и политиките в рамките на четирите измерения следва да допринасят за преход към природосъобразен и климатично неутрален континент до 2050 г., разработване на нови технологии и устойчиви решения в ключови области (киберсигурност, изкуствен интелект и 5G), завършване на икономическия и паричен съюз вкл. засилване ролята на еврото, защита на европейските фирми, потребители и правителствата от неблагоприятни външни развития, както и гарантиране на справедлив и всеобхватен преход, отчитащ спецификите на регионите, индустриите и работниците.
Подобно на предходната година, в Доклада по механизма за ранно предупреждение за 2020 г. са идентифицирани 13 държави членки, за които ще бъде изготвен задълбочен преглед.
Съгласно основното табло с макроикономически индикатори, България следва да бъде изследвана допълнително по два от показателите – нетна международна инвестиционна позиция (НМИП) и номинално нарастване на разходите за труд на единица продукция (РТЕП).
През 2018 г. НМИП се подобрява и почти достига индикативния праг, като ЕК отбелязва засилването на външната позиция на икономиката и увеличението на излишъка по текущата сметка на платежния баланс. Наред с натрупаното повишение на експортните дялове на външните пазари, докладът посочва нарастването на доходите, в резултат от затегнатия пазар на труда, и отражението им върху растежа на номиналните РТЕП. В условията на благоприятни икономически и финансови условия, банковият сектор засилва капиталовата и ликвидната си позиция, а растежът на кредитите е стабилен, като изцяло се финансира от разширяването на депозитната база. Необслужваните кредити продължават да намаляват, но остават относително високи за нефинансовите предприятия. От ЕК отбелязват предприетите мерки за засилване на надзора в банковия и небанковия сектор. Както частната, така и публичната задлъжнялост се понижават, а увеличението на цените на жилищата се забавя и е в съответствие с макроикономическите фундаменти. Коефициентът на безработица достига много ниски нива, а икономическата активност на населението се повишава.
