Последната глобална финансова и икономическа криза беляза нов момент в развитието на данъчното облагане в международен план. Необходимостта от допълнителни приходи за бюджетите провокира силен фокус върху приемането и прилагането на редица мерки за борба с данъчните злоупотреби на глобално ниво. Промените в българското данъчно законодателство са до голяма степен повлияни от мeждународните тенденции.
Системата за облагане с ДДС не беше засегната от такива съществени изменения, както преките данъци като данък печалба или данъците при източника. През последните години промените при ДДС бяха свързани основно с опити за опростяване на правилата и за противодействия на злоупотреби. Очаква се приетите мерки да подобрят режима на облагане до приемането на „окончателна“ реформа, която ще се основава на принципа на данъчно облагане в държавата по местоназначение. Поради тази причина ще обсъдим тенденциите при ДДС в отделен материал по темата.
Ясно проличава необходимостта от по-радикални реформи в концепциите за данъчно облагане, когато говорим за дигитален бизнес, при който няма физическо присъствие в държавите, в които се генерират приходи. Настоящите правила дават възможност огромни приходи да останат необложени в страните, от които произтичат. Това от своя страна поражда социално-икономическо напрежение, защото се оказва, че конвенционалният бизнес е в по-неблагоприятно положение от бурно развиващия се онлайн такъв.
Нещо повече, видно е, че въвеждането на различни форми на облагане в отделни държави среща яростна съпротива най-вече от Щатите. Основната причина е, че дигиталният бизнес е концентриран в няколко големи технологични компании, които са установени именно там. В тази връзка основните дискусии и търкания са по оста Европейски съюз (ЕС) – САЩ. Повечето държави от Съюза, както и САЩ са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), но изглежда, че дори и в рамките на този общ „форум на богатите“ е трудно да се намери компромис. В резултат на това за глобалните технологични компании все пак остават сериозни „вратички“ за реализиране на огромни печалби при ограничено облагане.
Очевидно е, че противоречивите интереси надхвърлят данъчните аспекти на проблема, като съществените разминавания се коренят в търговските спорове, които ескалират напоследък.
Все пак, в резултат на интензивната работа на ОИСР през последните години беше приет т.нар. план BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) за въвеждане на редица мерки за ограничаване на изкуственото свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби към юрисдикции с нулево или много ниско облагане. Приетите 15 мерки адресират установени „пробойни“, които се използват от данъкоплатците и най-вече големите международни корпорации за намаляване на данъчните им задължения.
ОИСР установи, че за да се постигне максимален ефект, е необходимо да бъдат въвлечени възможно най-голям брой страни. За тази цел беше създадена т.нар. инклузивна рамка на база международен договор за административно сътрудничество в областта на данъците. Към настоящия момент повече от 135 юрисдикции участват като страни по многостранната конвенция. България също е част от тази инициатива и активно прилага приетите мерки.
Повечето от разработените предложения за промени са възприети и на ниво ЕС, като се използва механизмът на въвеждане в държавите членки чрез приети директиви.
Основният фокус на мерките може да бъде обобщен в три направления:
1) актуализиране и стриктно приложение на правилата за трансферни цени при сделки между свързани лица;
2) засилен обмен на информация за данъчни цели;
3) ограничаване на прилагането на редица „схеми“ за намаляване на данъчното облагане чрез използване на дружества в юрисдикции с нулево или много ниско облагане, неправомерно използване на спогодбите за ограничаване на двойното данъчно облагане и др.
Правилата за трансферни цени се определят като основен механизъм за борба с манипулирането на ефектите от „ценообразуване“ при сделките между свързани лица, при които невинаги пазарните принципи са водещи. В класическия пример дружества от една група имат възможност да уговорят такива цени, че по-голяма част от печалбата да остава в страната с по-ниска данъчна ставка за облагане с корпоративен данък.
В тази връзка бяха актуализирани правилата и методиката за определяне на пазарните нива на такива сделки. В допълнение, редица държави приеха правила за задължително изготвяне и актуализиране на документация с анализ, удостоверяващ, че прилаганите цени са в съответствие с принципа на независимите пазарни отношения.
България също въведе задължение за изготвяне и поддържане на такива файлове основно за големи предприятия. Останалите обаче не са освободени от задължението да предоставят доказателства за пазарния характер на сделките им със свързани лица при ревизия.
Очаква се данъчните власти да фокусират усилията върху анализ на трансферните цени през следващите години поради сериозните данъчни ефекти, които могат да се материализират в допълнителни приходи от данъци.
Ефективният и бърз обмен на информация в ерата на глобалната икономика бе поставен на пиедестал и се очаква да даде плодове под формата на допълнителни данъчни приходи. Като се започне от прилагания обмен на информация за финансови сметки, който сложи официално край на укриването на недекларирани приходи, та се стигне до най-новото изискване редица участници по международни сделки (консултанти, адвокати, инвестиционни посредници и др.) да предоставят информация на данъчните, ако сделката има определени „рискови“ характеристики.
Нещо повече, обменът на информация в повечето случаи се осъществява автоматично, т.е. не е необходимо една държава да идентифицира нуждата от информация. Обменът се случва така или иначе и данъчните власти я получават и могат да я използват, за да преценят дали има избягване на данъци. Като следваща стъпка, могат да започнат ревизия въз основа на данни за сделки на определено лице вместо да „стрелят на сляпо“.
В рамките на работата по проекта BEPS бяха откроени редица слабости в данъчните режими и двустранните договорености между държавите, които дават възможност за злоупотреби.
В тази връзка в българското законодателство бяха приети промени за ограничаване на използването на свързани компании, учредени в юрисдикции с нулево или много ниско облагане. Накратко - реализираните печалби от такива дружества ще подлежат на облагане в България, когато не може да се докаже, че извършват съществена стопанска дейност.
Също така се ограничава възможността за използване на продукти, най-често финансови инструменти, които се третират различно за целите на данъчното облагане в отделните държави. Такива несъответствия дават възможност в едната държава плащанията да се третират като признат разход, а в другата държава да не бъдат третирани като облагаем приход.
Прие се и режим за облагане при напускане. Типичен пример в тази връзка е възможността дадена компания да смени статуса си на местно лице за данъчни цели от една държава в друга като реализираните печалби оставаха необложени в напуснатата държава. Новите правила дават възможност за такова облагане.
Този режим засяга и прехвърляне на активи между отделни поделения на компаниите, разположени в различни държави. Новите правила дават възможност за ефективно облагане на такива вътрешни трансфери при определени условия.
Наред с мерките по проекта BEPS, на ниво ЕС тече дискусия за възможно унифициране на правилата за определяне на данъчната основа в рамките на Съюза. Най-общо казано, идеята е компаниите, които оперират в различни страни от ЕС да имат възможност да формират единен данъчен резултат и на база ключове за разпределение да определят каква част от печалбата следва да бъде обложена в държавите, в които се извършва дейност.
Именно посочените ключове за разпределение се оказват основен препъникамък поради структурните различия в икономиките на държавите членки. Така например силно развитите икономики, в които се генерира know-how или друга интелектуална собственост не са склонни основен ключ за разпределение да бъде броя на заетия персонал (какво е желанието на развиващите се страни от Съюза), тъй като основната част от дейността може да е прехвърлена към страни с ниска цена на труда, в които е основната бройка служители.
В тази връзка, допустимият компромис е малко вероятен и единни правила за корпоративно облагане в рамките на ЕС изглеждат химера на този етап.
Въпреки интензивните дискусии и развитие на нови концепции за данъчно облагане, които да са „в крак“ с реалността, ясно се вижда, че фундаменталните промени се постигат трудно. Въпреки това приетите новости в последните годни са заредени с много очаквания за ефективно и по-справедливо облагане. Използването на принципа на съдържанието пред формата се очаква да даде резултат и да развърже ръцете на данъчните администрации.
От друга страна, противоречивите интереси на държавите в рамките на ЕС, както и между ЕС и САЩ не дават възможност за реализиране на глобална всеобхватна данъчна реформа с максимален ефект. Основна причина за това са противоречащите интереси на отделните държави, дори в рамките на един икономически съюз, като ЕС. В крайна сметка данъците са един от основните лостове в ръцете на политиците и това е една от причините така яростно да се брани суверенитета в тази област и възможността други страни да накърняват интересите особено на големите и влиятелни държави.
