Кристин Лагард – председател на ЕЦБ, направи изявление, заедно с Кристалина Георгиева – управляващ директор в МВФ, Шри Муляни Индравати – министър на финансите на Индонезия, и Нгози Оконджо-Ивеала – председател на борда на глобалния алианс за ваксини.

Председателят на Европейската централна банка /ЕЦБ/ – Кристин Лагард заяви, че нейната организация ще бъде готова да вземе допълнителни спешни мерки за справяне с икономическите последици от коронавирусната криза, като регионът се сблъсква с бърз подем на инфекциите на Covid-19.

„Виждаме може би втора вълна на хоризонта за Европа и е по-добре да се уверим, че целият арсенал, с който разполагаме, действително се справя със ситуацията“, отбеляза Лагард и добави, че увеличението по отношение на фискалните разходи се „обмислят“ от много държави-членки, докато представят своите бюджети. „Голямото количество оръжия, с които разполагаме, вариращи от лихвените проценти до програмите за ориентиране и покупка на активи, са в готовност. Направихме много и ако е необходимо ще направим и повече, тъй като ситуацията се влошава.“

Според Световната здравна организация Европа е регистрирала над 7,4 милиона случая на коронавирус с 251 478 смъртни случая, нарастващи с тревожна скорост.

Възобновяването на вируса в региона накара Франция да обяви извънредно положение, като Германия и Великобритания също обявиха нови мерки през последните 24 часа в опит да ограничат разпространението на болестта.

Регионалният директор на СЗО за Европа – д-р Ханс Клуге, заяви, че "експоненциалното" увеличение на ежедневните случаи и съответстващият процент на увеличение на ежедневните смъртни случаи в региона предизвикват "голямо безпокойство".

В момента ЕЦБ е в процес на първия си стратегически преглед от почти две десетилетия, като политиците от централната банка обсъждат как биха могли да управляват по-добре растежа на цените в еврозоната след пандемията от коронавирус.

Една област, която Лагард по-рано е предполагала, че може да бъде подложена на преглед, е символичният праг на инфлация на банката от 2%. ЕЦБ постоянно постига целта си да поддържа растеж на цените "под, но близо до" 2% в продължение на почти десетилетие.

Кризата с коронавируса накара потребителските цени да паднат още повече, подхранвайки по-широк дебат относно това дали централните банки трябва изрично да се ангажират да компенсират липсите на инфлация през последните години.

В края на август Федералният резерв /ФЕД/ на САЩ актуализира своята политика, за да позволи на инфлацията да надвиши целта си от 2% „за известно време“. Това означава, че централната банка ще има по-малка вероятност да повиши лихвените проценти през следващите месеци, ход, който има широки последици за финансовите пазари. Лагард заяви пред Международния валутно-финансов комитет, че рисковете за финансовата стабилност в еврозоната се увеличават поради нарастване на нивата на дълга.

Лагард обаче се опита да успокои участниците на пазара, като каза, че банковият сектор разполага с достатъчно ресурси, за да поеме загубите, като същевременно продължава да дава заеми.

Международният валутен фонд заяви, че се очаква световната икономика да се свие с 4,4% тази година, като еврозоната се очаква да се свие с 8,3% през 2020 г.