Към момента в българските учени взимат изключително ниски заплати, което ги кара да напуснат пределите на родината и да заработят на чужда земя. В момента у нас един млад учен започва със заплата 450 лв.
Предложението на БСП да се регламентира заплащането на учените с промените в Закона за насърчаване на научните изследвание, беше отхвърлено с мнозинство. От партията искаха заплатата на асистент да стане равна на 2 минимални заплати (840 лв. към момента), на главен асистент – три (1260 лв.), на доцент – четири (1680 лв.), на професор – пет (2100 лв.).
Към момента в българските учени взимат изключително ниски заплати, което ги кара да напуснат пределите на родината и да заработят на чужда земя. В момента у нас един млад учен започва със заплата 450 лв. В Германия заплатите се определят от тамошния МОН и обикновено един млад учен започва с 3400 евро заплата, доцент – 3890 евро, а професор – 4723 евро.
Според Румен Гечев от левицата, българските учени в момента взимат по-малко от чистачките и това е основната причина да заминават за чужбина. Гечев обяснява, че е причислил съотношението на брутния вътрешен продук на двете страни и се оказало, че разликата в заплатите е 5 и 10 пъти.
В спора се включи и депутата от „Атака” Станислав Станилов, който добавеи, че в някои фирми чистачките взимат повече пари от професорите. Той предупреди, че заради ниските заплати доктори и доценти вече стават хора, които "не са на необходимото мозъчно равнище и всичко върви надолу".
Освен всичко останало, тук идва и факта, че науката се финансира с 85% държавни средства от 25 години насам. 15% от финансирането на науката са частни инвестиции и едва 5% са от европроекти. Специалистите смятат, че ако въпросът с ниските заплати продължи да се отлага във времето, БАН ще се закрие.
Предложението на БСП да се регламентира заплащането на учените с промените в Закона за насърчаване на научните изследвание, беше отхвърлено с мнозинство. От партията искаха заплатата на асистент да стане равна на 2 минимални заплати (840 лв. към момента), на главен асистент – три (1260 лв.), на доцент – четири (1680 лв.), на професор – пет (2100 лв.).
Към момента в българските учени взимат изключително ниски заплати, което ги кара да напуснат пределите на родината и да заработят на чужда земя. В момента у нас един млад учен започва със заплата 450 лв. В Германия заплатите се определят от тамошния МОН и обикновено един млад учен започва с 3400 евро заплата, доцент – 3890 евро, а професор – 4723 евро.
Според Румен Гечев от левицата, българските учени в момента взимат по-малко от чистачките и това е основната причина да заминават за чужбина. Гечев обяснява, че е причислил съотношението на брутния вътрешен продук на двете страни и се оказало, че разликата в заплатите е 5 и 10 пъти.
В спора се включи и депутата от „Атака” Станислав Станилов, който добавеи, че в някои фирми чистачките взимат повече пари от професорите. Той предупреди, че заради ниските заплати доктори и доценти вече стават хора, които "не са на необходимото мозъчно равнище и всичко върви надолу".
Освен всичко останало, тук идва и факта, че науката се финансира с 85% държавни средства от 25 години насам. 15% от финансирането на науката са частни инвестиции и едва 5% са от европроекти. Специалистите смятат, че ако въпросът с ниските заплати продължи да се отлага във времето, БАН ще се закрие.