Много инвеститори в имоти считат покупката на жилище с цел дългосрочно отдаване за сигурен и печеливш ход. Квартирите за студенти са доходоносен бизнес и изпитан инвестиционен инструмент, особено в кварталите с университетски сгради. Каквото и да се случва, търсенето на жилища под наем от студентите държи стабилни нива и храни хиляди семейства. Наемодателите разчитат на тях като убежище във времена на рецесия, но дали са устойчиви в дни на пандемия?
Все повече университети и колежи по света обявяват, че ще провеждат следващата академична година онлайн. Кеймбридж, Харвард Медикъл Скуул, щатските университети в Калифорния и много други висши институции декларираха, че занятията от учебната 2020-2021 г ще бъдат виртуални. А това са лоши новини за наемодателите и пазара на наеми като цяло. Стотици хиляди студенти няма да живеят в предвидените за това имоти. Това означава загуби в размер на милиарди долари.
Какво е положението в България? Най-големите университети се готвят да посрещнат студентите си нормално за идната учебна година и засега няма индикации за изцяло изнесено и онлайн обучение. Здравни специалисти припомнят, че втора вълна от коварния вирус може да затвори всички учреждения и да принуди продължаване на занятията пред компютрите, вместо в аулите. Един такъв сценарий би бил тежък удар за наемодателите, съдейки по това, което се случи през последните два месеца- много наематели напуснаха жилищата си, а други не успяха да си платят наемите навреме или поискаха намаление. Това намали доходността на годишна база и постави хазяите в по-ожесточена конкуренция.
Студентите в България са повече от 200 хиляди, според данни на Рейтинговата система на висшите училища. Справка в сайта на УНСС показва, че към 5 март 2020г. там се обучават над 21 500 души. По неофициални данни в Софийски университет учат над 20 хиляди, а във Великотърновския над 14 000.
Ковид-19 може да накара наемодателите и управата на студентските общежития да преосмислят концепциите си. Все повече учащи ще предпочитат да ползват самостоятелни помещения със санитарни възли по здравни причини и заради социалната дистанция. Друг е въпросът дали ще има такава реална възможност и ще могат ли да си го позволят. Пример за бърза и неочаквана промяна е пазара на краткосрочните наеми, който претърпя невиждан крах и принуди много собственици да отдават дългосрочно или да се освободят от инвестицията.
Новата реалност ще изисква промяна на съществуващите системи. Студентските столове ще бъдат подложени на тежък изпит, ако мерките на извънредното положение се повторят. Офисите за споделени учене или работа, които са затворени пространства, ще понесат тежки загуби. Това са малка част от проблемните точки за решаване, ако се случи пандемично дежа-вю.
Каквото и да предстои, наемодателите на студентски квартири ще бъдат зависими от политиката на университетите по приемане и обучение на учащите, а те от евентуални пандемии или промяна в очакванията на студентите. В съчетание с намаляващото население в страната, урегулирането на вътрешната миграция и постоянното строителство в големите областни градове, натискът за по-добри условия и цени върху хазяите ще се увеличава.
