Търсенето на недвижим имоти за повечето купувачи започва от онлайн пространството. Бъдещите купувачи влизат в имотните портали и започват да търсят. Ако направим експеримент и си потърсим двустаен aпартамент в центъра на София в един от имотните портали, веднага ще имаме достъп до 622 обяви към дата 11.08.2020г. Прекрасно! Имаме избор, което означава, че ще закупим добър имот, а при това свръх предлагане ще можем да договорим и добра цена. Нека разгледаме в дълбочина и да изберем с които оферти да се свържем.
Това беше последния позитивен момент в това пътешествие. Навлизайки все повече в материята започват да се разграничават няколко групи имоти, които няма как да бъдат обект на покупка. На първо място са дублираните обяви. Ако достатъчно дълго изследвате имотните портали ще попаднете на обяви, които са публикувани над 30 пъти от различни брокери. Това автоматично ни води до общ резултат от 100 обяви за три оферти.
Друга група от имоти са тези, които не са представени в пълния си вид. Към тях могат да спадат партерни етажи, стаи по 7-9 кв.м., тераси от по 40-50 кв.м., които се отчитат като жилищна площ. Тези предложения понякога се задържат в порталите над 3-4 години. Очевидно е защо.
Третата група имоти са надценените такива. Това са оферти с цени, които само техните собственици разбират. Всеки собственик ценообразува имота си по различен начин, но в повечето случаи тези методи са лични и емоционални и са далеч извън пазарните принципи. Това е и причината цените им да са далеч от пазарните нива.
Тези групи имоти могат да бъдат доста на брой, като всяка една изразява определени микроспецифики на този пазар. В края на това пътешествие, онези 622 оферти, са се свели до скромните 5-6 предложения. Това не винаги е лош резултат стига да имаме ясни приоритети в търсенето си. Но, винаги когато говорим с клиенти, които смятат, че излизат на пазар с голямо предлагане, водим този разговор, за да сверим часовниците предварително.