След като изживяхме месеците на изолация, много хора видяха дворните места като един добър начин да се спасим от „капанът на четирите стени“. В продължение на този тренд, много тераси се превърнаха в изцяло нов кът за живеене.
Малките населени места около големите градове получиха определена доза внимание от потенциални купувачи с цел закупуване на къщи или парцели за застрояване. Разбира се, всяка една еуфорична вълна си има глазура, която циркулира из всички медии. Същевременно тези новини имат и реален пълнеж, който частично се различава от гръмките заглавия.
Истината определено е накъде там. Имотите около столицата станаха обект на интерес. Много млади семейства насочиха поглед основно към поземлени имоти за строителство на вили и къщи. Целта е да бъдат на не повече 30-40 мин. път, а квадратурите на най-търсените парцели са между 500 и 1000 кв.м.
Въпросите обаче за наличието на реално сключени сделки остават. Първоначалния интерес, воден от идеята за пространство, чист въздух и достъп до природата, много бързо бива изместен от виждането за комфорт и удобства при младите семейства. Основните пречки, които виждат клиентите са пътната инфраструктура, липсата на градски транспорт, липсата на добре устроена търговска мрежа. На много места има режим на питейната вода, а част от селата имат проблеми с канализациите.
Реално, покачване на интереса към имотите извън големите градове има, но все още не може да се твърди същото за реално сключените сделки. Може би все повече семейства ще се опитват да намерят начини да заменят комфорта и удобството на града с простора и чистотата на селото. Технологиите също помагат в тези насоки, така, че определено предстоят интересни времена за този сегмент на пазара на недвижими имоти.
