В последните десетилетия светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след кризата), но напоследък тази тенденция не е толкова ясна, показват данни на „Галъп Интернешънъл”, предоставени на Българската национална телевизия. В България съотношението е различно. У нас оптимистите за близкото бъдеще традиционно са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна. Такава е равносметката трийсет години след началото на промените у нас.
През последните десетилетия България традиционно остава в негативната част на „класацията“ по държави, макар и далеч от крайности.
Оптимистите у нас обикновено се движат между 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и онези, които не очакват промяна, са традиционно повече. По време на кризата песимистите бяха повече от неутралните, през останалото време броят на неутралните доминира над останалите.
По време на самата световна криза делът на песимистите се беше увеличил до под 40 на сто, но после спадна дори до 20%, за да се качи последно до 30%. С последвалото успокояване се отбеляза ръст на неутралните очаквания и през 2015 и 2016 те надминаха 40%, но напоследък се върнаха на около 30%, посочват от „Галъп”.
Така в момента у нас неутрални и песимисти са с дялове средно 30%, а оптимистите – над 20%. Останалите се колебаят.
В нашия регион, най-големи оптимисти за близкото бъдеще остават албанците.
Как е по света?
Традиционно, в годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят надеждата, че непосредственото бъдеще ще е по-добро.
В годините на световната криза обаче – около 2008 и 2009 г., делът на оптимистите спадна на 30%. Това беше и единственият случай в новия век, в който песимизмът за бъдещето надделя над оптимизма.
В последвалото десетилетие надеждата по света се възвърна, за да премине дори и над 50%. Но пък в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият ръст на тревожни събития по света напоследък явно оказва влияние.
Онези, които не очакват промяна, традиционно в годините са около 30%. Онези, които очакват негативна промяна пък са около и над 20%, с изключение на световната криза, когато техният дял подскочи.
Накратко – светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, особено след кризата, но напоследък не толкова ясно.
Често, страните шампиони по оптимизъм са от по-бедните части на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението, според „Галъп”, е просто – изглежда, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
