• Бизнесът трябва да воюва за ниска данъчна ставка върху храните

    Бизнесът трябва да воюва за ниска данъчна ставка върху храните

    Според статистиката на Асоциацията на млекопреработвателите мандрите преработват около 500 хил. тона. По официални данни общото производство в страната надхвърля 800 хил. тона и разликата от 300 хил. тона не се предлага като директни продажби, а отива в сивия сектор. Според хората от бранша това количество дори е повече, тъй като неофициално в бранша се знае, че годишно се добива 1 млн. тона мляко.

    Бизнесът трябва да воюва за ниска данъчна ставка върху храните

    Българският бизнес трябва да продължи да изисква корекции в данъчната политика, които биха омекотили загубите, породени от спадащото потребление в страната, въпреки непоклатимата позиция на правителството да не променя ставката върху потребителския данък (ДДС) за храните. Това е позицията на Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателното предприятие „Жоси“ и представител на Асоциацията на млекопреработвателите.

    Заедно с колегите си от Асоциацията на земеделските производители в България,  Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Присадашки представи основните пречки пред бизнеса, довели до липса на български храни на трапезата.

    Той даде пример с Румъния, която намали ДДС-то върху храните с цели 9% от 1 юни 2015 година. По този начин потреблението на румънски стоки рязко се е покачило, а незаконно действащите фирми са се регистрирали, така че сивият сектор е намалял.

    Именно това е и причината фирми като „Жоси“ да предпочетат да изнасят основно в Румъния. „Жоси“ вече е реализира 80% от продукцията си. Българските потребители от северните части на страната също пазаруват в пограничните крайдунавски градове оттатък границата, обясниха предприемачи.

    От Асоциацията припомят още, че  заедно с още само 2 две държави в ЕС България налага толкова висок данък върху храните, с което се ощетява преработвателния сектор. На фона на общия спад в потреблението и кризата след руското ембарго, родният бизнес видимо не среща подкрепа.

    Присадашки заяви, че на запад от Централна Европа интересът към българското саламурено сирене, особено овчето, е изключително голям и се препоръчва като основна храна  на клиентите. За разлика от европейските кашкавалени сирена, то се различава на вкус и е изключително полезно, затова за българските мандри тази ниша остава незаета. Затова той препръча да се инвестира в овцевъдство.

    Бизнесменът е в бранша от близо две десетилетия и познава проблемите на животновъди, и на преработватели. Затова и неговите съвети не са за пренебрегване, ако администрацията иска да промени статистката по отношение на броя животни в страната.

    Присадашки припомни мрачните данни за минималните количества краве мляко, които се преработват от мандрите в България и наблегна на факта, че сивият сектор в произодството на сирене и кашкавал остава висок, без да са предприети реални действия за премахването му.  

    Според статистиката на Асоциацията мандрите преработват около 500 хил. тона. По официални данни общото производство в страната надхвърля 800 хил. тона и разликата от 300 хил. тона не се предлага като директни продажби, а отива в сивия сектор. Според бизнесмена това количество дори е повече, тъй като неофициално в бранша се знае, че годишно се добива 1 млн. тона мляко.

    Хората от бизнеса посочват, че вече е назряла необходимостта да се работи и за понижаване на данъка добавена стойност (ДДС) върху  храните.

    мляко Асоциация на млекопреработвателите ДДС българско саламурено сирене предприятие "Жоси"

    Оценка на новината

    0