Тази седмица правителството окончателно прие, че ще се намалява финансирането за неефективни специалности. По този начин, би трябвало кандидат-студентите да бъдат стимулирани да запишат не чак толкова атрактивни специалности, от които се нуждае бизнеса, като например „Биотехнологии“, „Педагогика“ или „Архитектура“. Поетапно, до 2020г. ще се увеличават парите за качество, спрямо нуждите на пазара на труда.
В момента, не качеството е важно, а броя на студентите. Това е порочна практика, която води до записване на нови и нови студенти, без значение от техните резултати на матурите или кандидат-студентските изпити. От значение е само дипломата за средно образование и заплащането на съответните такси.
Проблемът обаче е, че при неатрактивните специалности, като „Математика“, „Информационни технологии“ и др, голяма част от студентите се реализират в други сфери. Тоест, дори и да се увеличи бройката в тези специалности, каква гаранция има, че студентите ще започнат да работят масово в тези сфери? От тук следва и изводът, че част от университетите не могат да дадат необходимите знания и умения, които да гарантират конкурентно предимство в определени сфери.
Закъснението на реформата, големият брой приоритетни направления и стимулите за възможно най-голям прием в някои направления подкопават намеренията на властимащите да направят висшето образование по-качествено и да го доближат до нуждите на бизнеса. Половинчатата реформа още веднъж показва, че държавно финансираното образование, не би могло да се случи на базата на търсенето и предлагането на пазара.
