България е на трето място в ЕС по дял на младите хора (между 15 и 34 години), които нито учат, нито работят. Близо 300 хил. младежи не правят нищо, а с по-негативни показатели са само Гърция и Италия. Най-малък е делът (9%) на неучещите и неработещи младежи в Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Швейцария, Люксембург, Холандия, Австрия и Германия. В съседката ни Румъния 20% от младежите на учат и не работят.
Интересното е, че повече от половината висшисти у нас работят на длъжности за завършили средно образование, а 40% от българите в трудоспособна възраст въобще не работят. 41% от учениците над 15 г. са функционално неграмотни, 770 000 българи са без средно образование, 35% от които са млади хора на възраст до 25 г. Голям проблем е, че всеки втори работодател среща сериозен проблем с намирането на подходящи хора за ключови позиции. Остър дефицит се отчита за 190 професии и длъжности. Най-остър е дефицитът за техници, технолози, механици, заварчици, стругари, шофьори, кранисти и готвачи. Икономиката се нуждае от висшисти в областта на информационните технологии, инженери, бизнес анализатори и финансисти..
Проблемите във възпитанието, образованието, както и на връзката с пазара на труда, водят до редица проблеми за българския бизнес. Българските младежи много често се явяват на интервюта за работа, за която нямат необходимата квалификация и опит. Голяма част от тях искат да получават високо заплащане, подобно на това в Европа, което отказва почти всички работодатели от тези кандидати. Според изследване от миналата година, младите хора искат стартова заплата от 1000 лв., очакват от работодателите и служебни придобивки като телефон, облекло, и дори автомобил. Лошото е, че повечето млади обаче трудно са готови на този компромис и рядко се съгласяват да започнат работа за по-малко от 1000 лева, като предпочитат да не работят и да приемат пари от родители и роднини.
Голяма част от младежите които търсят работа, предпочитат да не се яват на интервютата за работа, в очакване на по-добра възможност. Друга част кандидатстват за определени позиции, само за отбиване на номер, като все пак предпочитат да не работят. Има и такива, които започват нискоквалифицирана работа, но за кратък период от време.
Тези данни са обезпокоителни за българската икономика. Бизнесът вече е принуден да внася кадри, за да може да функционира нормално. Оптимистичните очаквания са, след повишение на доходите и реформиране на образованието, младежката безработица да бъде намалена.
