В последно време се водят разгорещени дебати между ЕС и САЩ. Най-дискусионния въпрос, който стои на дневен ред безспорно е Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).
Какво обаче е ТПТИ? Най-общо това е споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ.
Преговорите за това споразумение стартират през юли 2013 г., но графикът за приключване през 2014 г. не се реализира. На 18 юли 2014 в Брюксел е завършен 6-ти кръг от преговорите без да е отбелязан значим напредък. Изтъкнато е, че допитването до европейски институции и граждани е породило над 150 000 забележки и коментари, които в следващите месеци предстои да бъдат анализирани. В началото на 2015г., след два поредни кръга от преговорния процес, представителят на ЕС признава за трудности в напредъка и прогнозира, че подписването на договор ще се отложи за 2016г.
В началото на май 2016 г. Грийнпийс публикува около 250 документа от преговорния процес, показващи текущите разногласия между страните. Еврокомисарят по търговията, Сесилия Малмщрьом, препоръчва разкритията да се игнорират, докато във Франция президентът Оланд и негови министри признават, че преговарянето е достигнало мъртва точка.
Споразумението трябва да се одобри също от Европейския парламент. Ако извън търговските клаузи в него се включват допълнителни правни положения, ще е необходимо и ратифициране поотделното в страните членки.
Трансатлантическото партньорство ще спести много пари на компаниите. Може да приемем, че то е важен и нужен ход в глобалната надпревара. Но силите зад търговските преговори - политически, идеологически и бизнес, хвърлят негативна сянка върху ТПТИ.
Не се коментира например очевидното следствие от свободната търговия: страните ще се лишат от митнически приходи в момент, когато бюджетните дефицити са сочени за най-остър макроикономически проблем. ТПТИ без съмнение ще увеличи търговския поток, така транспортът и логистиката ще получат стимул - но заедно с това ще нарасне и консумацията на енергия, съответно въглеродните емисии. Независимо от уверенията в противното.
Една от най-опасните клаузи, заложени в Трансатлантическото споразумение, е т. нар. система ISDS, която предоставя на над 47 хил. американски корпорации ексклузивни права да съдят ЕС или отделни държави членки за милиарди евро обезщетения при нереализирани печалби. Опасения има и от опасността от занижаване на европейските стандарти за качество и безопасност на стоките, либерализиране на забраната за ГМО, прокарване на фракинг технологии и др. Не на последно място е и секретността на преговорите, които се водят от изключително тесен кръг представители на ЕС и САЩ.
Логично, широките дискусии около ТПТИ водят и до големи протести. През миналата година, хиляди протестираха в Германия. Протестиращите, организирани от Конфедерацията на германските синдикати, се опасяват, че споразумението може да занижи стандартите за безопасност на храните и да подкопае регулациите като цяло в Европа.
Стига се също до протестна петиция организирана от над 500 неправителствени граждански организации, в която се включват 3 284 289 души от всички държави членки на ЕС.
Някои политици също изразяват негативно становище към ТПТИ. Франсоа Оланд заявява, че страната му ще каже „не“ на ТПТИ при сегашните му условия, а германският министър на икономиката и търговията Зигмар Габриел посочи, че неговата партия „не желае да бъде част от лоша сделка“.
Според в. „Зюддойче цайтунг“, Вашингтон заплашва да създаде допълнителни трудности за износа на автомобили от ЕС в САЩ, ако Европейският съюз откаже да купува по-големи количества американска аграрна продукция.
Какво общо има това с България?
Според американския посланик у нас Ерик Рубин, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции е възможност за малкия и среден бизнес в България да увеличи износа си за САЩ. Той допълни също, че стоки на стойност почти 2 милиарда долара и услуги на стойност почти 1 милиард долара понастоящем са предмет на търговия през Атлантическия океан между САЩ и Европа - и то ежедневно, а относно България, 87% от всички износители за САЩ са малки и средни предприятия, на които се падат почти 40% от стоките и услугите, предназначени за Съединените щати. Именно затова, ползата за българския бизнес би била огромна.
Според експерти у нас обаче, ТПТИ ще създаде повече проблеми за страната ни. Основният проблем в него е механизмът, по който външните инвеститори могат да съдят България, когато тя е приела закони и стандарти, намаляващи, според тях, печалбата им. Механизмът за разрешаване на спорове "инвеститор-държава" дава абсолютно оръжие в ръцете на чуждестранния инвеститор, който може да се възприеме като ощетен от всяко решение на националното правителство. Така ръцете на националния законодател и правителство са вързани. В крайна сметка може да се стигне до абсурдната ситуация - българският данъкоплатец да плаща, чрез държавата, неустойките на чуждите инвеститори.
Според запознати, истината е, че всички междуправителствени споразумения винаги целят да увеличат правителствения контрол, да завишат стандартите, а в сферата на търговията — да промотират интересите на конкретни износители — близки и плащащи щедра рента на политиците на власт. Процесът на хармонизация на стандарти, данъци и т. н. винаги е в посока нагоре, тоест на повече политическа централизация и правомощия.
