Президентът на КНСБ Пламен Димитров, представи данни, в които се казва, че сумата, необходима на един човек за живот в България е равна на 560 лв. От 2014г. до сега има понижение в средната месечна нужда на човек, а според Димитров, това се дължи най-вече на спада в цените на природния газ.
Той коментира, че в момента има намаляваща дефлация, а бюджета за 2016г. е направен при допускане на инфлация от 0.5%, което означава, че приходите са разчетени при увеличение в цените на природния газ.
„Това разбира се, буди известни тревоги, относно това, как ще се отрази дефлацията върху приходите от бюджета, защото не се знае, каква ще бъде стойността на приходите и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега.” – коментира Димитров.
Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7.3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях. Парадоксалното е, че има 70 хил. по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 хил. души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души, обясни Димитров.
Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, според него.
2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението.
Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%. През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души.
Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт. За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2.5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават.
Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата.
