През 2018-та година в България продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на хората. Също така намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на общата раждаемост. Остава непроменена очакваната средна продължителност на живота. Това са част от изводите в мащабното изследване на Националния статистически институт за демографските процеси в страната през 2018 година.
В края на 2018 г. населението на България е 7 млн. души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 година, населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС през 2017 г. Също е отрицателен - минус 04 на сто.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 години и над тази възраст са близо милион и половина, или 21,3% от населението на страната. В сравнение с 2017 година, делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете. Най-застаряващо е населението във Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). В тези области делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок. Най-нисък е делът на възрастното население в София - 17.5%, и Варна - 18.9%.
Общо за ЕС, най-висок е делът на възрастните хора в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
През изминалата година децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Делът на децата под 15 години е най-висок в Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от населението на областта. Най-нисък е този дял в Смолян - 11.5% и Габрово - 11.6%.
В Европейския съюз делът на най-младото население е най-нисък в Италия и Германия, а най-висок е в Ирландия и Франция.
Застаряването на населението у нас води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година.
Населението в трудоспособна възраст към през 2018 г. е 4,2 млн. души, или 60% от населението на страната, като мъжете са 2,2 милиона, а жените – почти 2 милиона. През изминалата година броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.
Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или почти 74%, а в селата - 1 840 910 души, или 26% от населението на страната. Към края на миналата година населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без обитатели са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1193, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души.
Половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-обезлюден е Северозападният район – със 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София – с 1 328 120 души (19%). В три от областите на България - София , Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3%).
Само две области - София и Кърджали, увеличават населението си през 2018 г. спрямо 2017 г. - съответно с 0.2 и 1.2%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е то във Видин - с 2.4%, Монтана и Враца - по 1.9%.
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени.През 2018-та, в сравнение с предходната година, броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%. Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9, а през предходната 2017 г. - 9.0.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС през 2017 г. е 9.9 по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.9, следват Франция и Швеция - по 11.5%.
Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност - 15.4%. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1265, или с 1.2%, но нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (16.5%) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4%). Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8%) отколкото в градовете (13.2%). Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3%. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3%, Кипър – 7%, и Люксембург - 7.1%. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.8%, и Литва - 14.2%.
Показателят за преждевременна смъртност през 2018 г. (21.0%) се увеличава спрямо предходната 2017 година (20.9%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.8% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (18 574 души). Най-голям е миграционният поток поток към София от Благоевград - 7.1%, и от Пловдив - 6.0%.
През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Всеки втори емигрант е на възраст между 20 и 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.8%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.2% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.4%), Обединеното кралство (17.8%) и Италия (7.5%). През 2018 г. 29 559 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29.9%), Руската федерация (11.0%) и Германия (7.2%).
