Основният фокус на срещата бе насочен към развитието и затвърждаването на Кохезионната политика, а проведената дискусия бе с акцент върху Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027г.
Организираната Среща на високо ниво съвпадна с периода на Чешкото председателство на държавите от Вишеградската четворка. Тя се явява продължение на проведената на 28 ноември 2018г. Среща на високо равнище в същия формат, в Братислава, по времето когато Словакия бе председател на държавите от Вишеградската четворка. Като основни приоритети тогава бяха изведени- отделяне на достатъчно ресурси за Кохезионната политика, за Общата селскостопанска политика. За важни предизвикателства бяха посочени сигурността и отбраната, борбата с тероризма, климатичните промени, подсигуряването на устойчив транспорт, развойна дейност, иновации и други.
Групата „Приятели на кохезията“ се формира от 17 държави членки на ЕС и това са: Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Гърция, Словения, Хърватия, Португалия, Испания, Кипър, Малта и Италия. Всички те подкрепят тезата, че Кохезионната политика е от ключово значение за бюджета на ЕС, благодарение на нея се премахват неравенствата между различните региони в Общността и се придава добавена стойността на Евросъюза като цяло.
На форума в Прага българският премиер Бойко Борисов бе придружен от министъра на финансите Владислав Горанов. Според Борисов Кохезионната и Общоселската политика най-пълноценно показват резултатите от европейските инвестиции, като те имат и най-голямо значени за реализирането на ЕС в ролята на глобален лидер.
По време на срещара премиерът изтъкна, че за Кохезионната политика е важно да се осигури не само достатъчно финансиране, но и справедливо разпределение на средствата, така че да се елиминират неравенствата между различните региони. Според него много важно е да бъде подкрепено развитието на най-бедните, изоставащи европейски региони, чийто БВП е под 50% от средния за ЕС. В изявлението си Борисов допълни, че правилата за Кохезионната и Общата селскостопанска политика трябва да не водят до допълнителни административни и финансови тежести за националните бюджети, тъй като това крие риск за изпълнението на програмите и за инвестициите, особено в по-слабо развитите региони. Според него основните неща, върху които трябва да се фокусират лидерите в групата са няколко: противопоставяне на разделението между нетни получатели и нетни донори, предотвратяване на разделение между нови и стари приоритети за ЕС и стремеж към надежден европейски бюджет в полза на всички европейски граждани.
На края на Срещата от високо равнище лидерите приеха декларация с фокус върху Кохезионната политика. В нея министър-председателят Бойко Борисов и неговите колеги от останалите 16 страни посочиха, че Кохезионната политика представлява ключов инструмент за инвестиции на ЕС. Чрез нея се спомага за реалното сближаване на регионите и държавите членки в Общността, както и функционирането на вътрешния пазар, увеличаването на растежа, конкурентоспособността, създаването на заетост, улесняването на преминаването към нисковъглеродна икономика.
Според лидерите на 17-те държави от ЕС, присъствали на Срещата, Кохезионната политика трябва да продължи да се базира на целите, както са посочени в Договора за функционирането на ЕС, като от съществено значение е да се запази нивото на финансиране на Кохезионната политика до размерите от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. Те считат, че ако са налице значителни съкращения в бюджета, това може да доведе до трудности за изпълнението на важните за ЕС цели.
В декларацията е записано, че трябва да се осигуряват едновременно благоприятна среда за бенефициентите и адекватна степен на гъвкавост, за да могат регионите и държавите членки да изпълнят своите приоритети. Това ще им даде възможност да задоволят нуждите си от инвестиции.
