ЕС иска да стимулира своята засегната от коронавируса икономика със съвместни заеми. Предлаганият модел на финансиране е много дързък, коментира Бернд Ригерт. И, отново, нашите деца ще трябва да платят дълга.
Председателят на Европейската комисия наистина се потопи в гигантския проектобюджет, който тя предложи за следващите седем години. Ще бъде интересно да видим какво става с него, след като 27-те държави-членки вече се произнесоха за това какво мислят по този въпрос. Комбинцията от спасителни мерки и бюджета за реформи трябва да получи единодушното им за да бъде приета. През следващите седмици ще се водят трудни преговори, по-специално за това кой и какво ще получи, и при какви условия.
Урсула фон дер Лийен твърди, че е обсъдила този спешен антикризисен план с всички правителства и не е срещала фундаментална опозиция. Това може би е така, защото, за да платят за своя фонд за възстановяване, европейците се натъкнаха на финансов трик, който поставя тежестта не върху данъкоплатците днес, а върху бъдещите поколения. ЕС иска да заеме 750 милиарда евро, като изплащанията ще започнат едва през 2028 г., а те ще бъдат на вноски, разпределени в рамките на 30 години.
Погасяването трябва да се финансира с нови данъци или „собствени ресурси“ на всяка от държавите-членки, както се наричат в жаргона на ЕС. Самият ЕС не може да повишава данъците. Досега обаче държавите-членки на ЕС винаги са забранявали на Европейската комисия да съхранява значителни количества от „собствените си ресурси“. Собствените приходи и собствените данъци са на властта на отделните страни и това е нещото, което държавите-членки не желаят да отстъпят на Брюксел.
Бъдете честни и кажете кой ще трябва да плати
За да събере парите за изплащане на вноските от 2028 г. нататък, фон дер Лейен предлага неясни данъци върху пластмасовите отпадъци, въглеродния диоксид и вредния за климата внос от трети страни. По отношение на фискалната политика това е пожелателно мислене. В крайна сметка държавите-членки ще трябва да обслужват тези дългове - и по този начин, разбира се, според окончателния анализ ще плащат европейските данъкоплатци.
Планът може също да не е в състояние да изплати дълга, който ЕС в противоречие с договорите си сега, за първи път, иска да поеме, а просто да го рефинансира отново и отново, като постоянно го отлага, както се твърди.
За страните от ЕС планът за дълга - за който държавите не трябва да поемат собствени ресурси, а само гаранции - е най-елегантното решение, тъй като това означава, че в този момент тежестта няма да падне върху националните бюджети.
И така проблемът се измества в бъдещето. С оглед на икономическата криза, предизвикана от наложените мерки за борба с коронавируса, разбираемо е, че ЕС обмисля това решение. Но Комисията и държавите-членки трябва да бъдат честни за това, което правят, и да не се преструват, че дълговете могат един ден да бъдат изплатени с някаква неясна форма на данъчно облагане.
По този начин името на Урсула фон дер Лейен се свързва с икономическата програма - „ЕС от следващо поколение“. Следващото поколение на Европа са тези, които ще платят за днешната криза. В допълнение към недостига от милиарди евро в националните бюджети, те получават и дълговете на ЕС - и ако всичко върви добре, само няколко разумни инвестиции.
За самия Европейски съюз обаче не може да се случи нищо по-добро - защото дългът обвързва хората и държавите в едно цяло. Изтеглянето от бъдеща общност на съвместна отговорност, съюз на дълг, ще бъде почти невъзможно, тъй като би било прекалено скъпо. Следователно ЕС ще има някаква гаранция за своето продължаващо съществуване.
