В земния си път професор Лъчезар Цоцорков успя да остави дълбока следа в материалното, културното и духовното наследство на Панагюрище и на България
На 7 юни пред зала „Арена Асарел“ се открива мемориалът на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, съобщиха от фондация „Цоцорков род“.
Изтъкнатият индустриалец, общественик, дарител, учен и визионер издъхна през 2017 година, но успя да остави дълбока следа със земното си дело. Отдаден на Панагюрище и любовта към родината, професорът неуморно се бореше за просперитета на България и на родния си град. Минно-обогатителният комплекс „Асарел Медет“, на който той отдала голяма част от сърцето и живота си, е пример за модерен и социално-отговорен бизнес, с висока ефективност и производителност. Панагюрище и населението на града също са сред големите печеливши от делото на професора. Освен работните места в „Асарел Медет“, днес и панагюрци, и българи ползват модерния медицински комплекс „Уни хоспитал“, резултат от делото на професора и една от най-сериозните инвестиции в българското здравеопазване през последните три десетилетия.
Лъчезар Цоцорков е роден през 1945 г. в Панагюрище Завършва средното си образование в родния град, а висше – в Техническия университет в град София, специалност „Подемно-транспортни, строителни и минни машини“. Специализира мениджмънт и маркетинг в България, Австрия и Япония. Постъпва на работа в Ремонтно-механичния цех на Минно-обогатителен комплекс „Медет“ през 1971 г. като стипендиант на предприятието. През 1986 г. става главен директор на Технологичен минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет, а от 1991 г. е изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ ЕАД и остава в ръководството на предприятието до смъртта си.
Носител е на най-високото държавно отличие – орден „Стара Планина – първа степен.
В интервю с професора, публикувано в www.standartnews.com на 19 май, 2017 година, ден след неговата кончината, човекът Лъчезар Цоцорков споделя веруюто си в живота, а то, противно на много днешни схващания е,че трябва да се дава: "Като се върна назад – моята ценността система е формирана от майка ми и баща ми, наследена от тях. Спомням си, че като войник на границата в Момчилград, бях готов да умра за България. От малък съм готов да умра за България. И сега съм готов да умра за България. И това е останало у мен – че трябва да се дава за България, за обществото. Ние вече изпуснахме едно поколение – хора неориентирани, радват се на чалгата, на далаверите – гледат по телевизията и си мислят, че това е животът. Трябва незабавно да започнем да подготвяме следващото поколение, за да не го изпуснем и него“.
Снимка: "Асарел Медет" АД