Каква е работата с професионалния и личния живот?
Накъдето и да погледнем има статии, книги и видеоклипове, които ни учат как да постигнем тази все по-неуловима идея. Казват ни, че ако сме намерили правилния ежедневен план и зададем някои основни граници, всички можем да го имаме. Нашите компании могат постоянно да се разрастват, да имаме любящо семейство и спретнат дом, децата ни да научат испански и да са добре възпитани, с морални ценности и принципи, отгоре на това ще ни остава време да си подремнем и да починем след тежкия работен ден, а в петък или събота вечер да излезем и да разтушим с тайфата. И ние вярваме в тези неща и вярваме в това, че можем да правим всичко перфектно! Ура!
И тогава какво се случва?
Отивате на важна среща, за да създадете нови контакти, но пропускате възможности за време с децата. Пропускате вечеря с партньора, за да довършите важен проект, по който работите от месеци. И подремването след работа? Забравете.
Тук идва голямата истина, че когато стане въпрос за професионален и личен живот, не можем да имаме всичко.
А тук идва още по-голямата истина.
Никой не може.
Балансът между работа и личен живот е почти непостижим, защото реалността ни се е променила. След изследване на книгата Bogus Balance е станало ясно, че фразата е използвана за първи път през 1970г. Тя отразява идеята, че съществуват отделни области на живота и ние трябва да ги балансираме.
Може би през 1970г. това е било възможно. Днес – не толкова. Благодарение на огромния напредък на технологиите, за повечето от нас те са достъпни навсякъде и по всяко време, което означава, че имаме достъп до мрежата, някой изследователски проект или просто държим постоянна връзка с клиент, което е добре, но не и когато сме на семейна ваканция.
Нека и тук бъдем реалисти. Ние не интегрираме нашите компании в живота си, защото имаме нужда от тях. Интегрираме ги, защото ги обичаме или поне вярваме в тях, достатъчно, за да инвестираме живота си в тях.
Първото нещо, което трябва да направите е да се откажете от цялата идея за баланс между професионалния и лични живот. Трябва да започнете да работите за живота си, като едно цяло. Това означава да правите избор, да решите колко от времето си ще прекарвате в офиса и колко от времето си ще прекарвате със семейството. След това е добре да го съобщите на семейството си внимателно и да им обясните, че компанията е част от Вашият живот и не може да я пренебрегвате изцяло. Отделете повече от времето си, за това което има най-много смисъл и Ви носи най-голяма наслада.
Разбира се и тук има уловка.
В края на краищата всеки човек има лимит на време и енергия за всеки ден. Това означава, че трябва да се съсредоточаваме върху най-важните неща и да разделяме времето и енергията си правилно за деня. Това също така означава, че трябва да имаме дисциплина да се придържаме към изборите си и да продължим да правим това, което искаме.
Добре е за всички нас да се откажем от идеята за баланса между работата и личния живот и да намерим истинския си баланс, а именно – нашето истинско щастие.
В крайна сметка – нали това е смисълът на живота!
