Един от най-успешните мениджъри в световен мащаб – Фил Филипов, гостува в Българската стопанска камара, където официално получи сертификат за почетен член на институцията.
Фил Филипов е президент на фирма "Терекс лифтинг", която е част от корпорацията "Терекс" с капитал, възлизащ на 1 милиард щатски долара. Филипов има заводи в 15 държави, включително Германия, Китай, Мексико, Франция и България. Една от последните му инвестиции е покупката през 2017 г. на френския металургичен комбинат TIM, който е бил обявен в ликвидация, но Филипов спасява близо 500 работни места и в момента основен клиент на TIM e американският гигант за тежка строителна техника „Катерпилар“ (Caterpillar). Въпреки успеха си в западния корпоративен свят, Фил Филипов не е много познат в България, но е от малцината българи, стигнали до върха на корпоративната йерархия в Съединените щати.
Роден е в Стрелча. На 17-годишна възраст бяга от България, минава през бежански лагер в Гърция, след което емигрира в САЩ. Кариерния си път извървява от най-ниското стъпало като работник до върховете на управлението, верен на възгледа: "Поеми контрол! Поеми риск! Постигни успех". През 1966 г. Фил Филипов започва работа като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига и през 1979 г. е изпратен в офиса на компанията в Париж. 10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина. Негова специалност е възраждането на губещи предприятия. В тази област е работил успешно във Франция, Великобритания, Германия, Италия и САЩ, прилагайки нетрадиционни и оригинални подходи. Възстановил е 49 предприятия в 15 държави по света, а едно от последните е „Атлас“ в Германия, което по-късно става собственик на автомобилния завод „Татра“ (Чехия).
Ето какво сподели Фил Филипов в разговора си с председателя на БСК Радосвет Радев.
Кажи ми според теб има ли в гена на българина нещо, което го прави добър управленец, добър мениджър?
Българинът от 30 години се променя. Много от българите са като попивателна, бързо се учат. Радостното у българския бизнес е, че ние тук, в Източна Европа, почваме да обръщаме внимание на това, което правят на запад, и както японците го правеха в следвоенните години, впечатляващо е, че много наши компании и мениджъри се представят доста добре на запад. Но има хора в България, които са още в миналото. Ние трябва малко повече да копираме германците и японците - на нас ни липсват дисциплината и нюха за качество. Не сме постоянни нито в дисциплината, нито в качеството.
В твоя успешен път на мениджър си правил винаги различното от общоприетото...
Аз съм много добър, когато е лошо времето. Винаги съм казвал: „Ако искаш да те обичат, купи си куче!“. Аз не искам да ме обичат, аз отивам там, където трябва да се спасява. Но и не мисля, че съм мразен. Аз съм респектиращ. Не може да ме мрази някой, който вижда, че аз искам доброто на фирмата. А спасението е в този, който може да реже достатъчно дълбоко, ако трябва 15 пъти, защото боли. Трябва да можеш да режеш достатъчно дълбоко, за да можеш да спасиш.
Разкажи историята за битките ти със синдикатите - тя е много поучителна.
Синдикатите са резултат от лош мениджмънт. Когато има лоши мениджъри, има силни синдикати. Когато има силни управители, няма синдикати. Винаги казвам на синдикатите: "Аз ще работя с Вас, но няма да работя за Вас". Стачки съм имал в 15 различни страни. 49 фирми съм купил в 15 страни. С най-много наети беше "Татра" – 12 800 души. Най-трудни са били взаимоотношенията ми със синдикатите в Германия, а най-недисциплинирани са синдикатите във Франция, защото там не знаеш кога ще са в стачка. Най-трудните ми стачки са били в Германия. Три фабрики ми бяха блокирали 6 седмици и половина. Аз с хеликоптер влизах да взимам части за моите клиенти. Давали са ме на съд в Германия 980 пъти - аз съм един от най-съдените в Германия. Националният спорт в Германия е съдилището, защото имат застраховка за адвокати. Съдили са ме за изключително смехотворни неща. Например, купих си една къща до предприятието и, понеже ме мразеха, че исках да ги съкращавам, хвърлиха ми боя в градината. Аз поставих охранителни камери, но те ми заведоха дело, защото не съм ги питал дали мога да поставя камери. Друг пример - купувам предприятие, което губи по милион и половина евро на месец. Идват ми синдикатите и ми искат план за следващите три години. Казвам им, че няма как да знам в следващите три години какво ще се случи с това предприятие. И те ми заведоха дело.
Преди 7-8 години бях най-мразеният мениджър в Германия, след като направих съкращенията в "Атлас". Тогава вестниците гърмяха. Защо не пишат сега, когато фирмите вървят перфектно, а работниците получават повече, отколкото в "Мерцедес"?
Защо се самонаричаш "доктор на болни фирми"?
Наричам се "доктор на болни фирми", защото никой не ги иска. Аз никога не търся и никога не се надпреварвам за купуване на фирми - фирмите идват при мен да ги купувам. Аз дори не съм хуманен доктор, а съм ветеринарен доктор. Като взема фирма, никой не ми казва къде го боли - като кучето, което не ти казва къде го боли. Аз съм кучешки доктор - идвам, гледам, чета и знам къде им е болката.
Колко време ти трябва, за да разбереш дефектите в една болна фирма?
Зависи. 2-3 часа като мина през фабриката, като видя финансовите отчети от последните години, и вече знам къде са грешките.
Има ли някаква повтаряемост на грешките, някаква типизация?
Само една - лош мениджмънт.
Къде ти е най-комфортно да правиш бизнес?
В Германия. Аз обичам Франция, тъй като от 40 години имам бизнес във Франция, съпругата ми е французойка, познавам французите, във Франция животът е много приятен. Преди време финансовият министър на Франция ми се обади в Чикаго да ме помоли да оздравя една фирма, 24 часа преди да я обявят във фалит, с 440 души работници. Губеха по 1,5 млн. евро на месец. Година и половина по-късно вече сме на нула. Синдикатите за пръв път не са ми правили стачка за една минута, защото самите те бяха част от това да ме искат да дойда, понеже знаеха, че и други фирми във Франция съм оздравявал.
Обичам Франция и французите, но в Германия бизнесът е бизнес. Никой не ми се бърка. Само 24% е осигурителната тежест. Те са дисциплинирани и работливи. Япония и Германия ги признавам за индустриални държави, които са постигнали след пълно разрушение от войната икономически ръст, само благодарение на две неща - дисциплина и качество.
Какво е най-важно за добрия мениджмънт?
Личният пример. Мениджърът трябва да е пръв във фабриката, ако иска да има дисциплина. Аз отивам във фабриката в 5.30-6.00 часа. Никой не е умрял от труд. Друг начин няма. Като вземеш едно предприятие, което не върви, не можеш да отидеш в църква да се молиш - трябва да отидеш на място, да видиш какво става. Другото важно нещо - аз никога не съм вкарвал нови хора в предприятие, което съм купил. Винаги намирам някой от предприятието, който се издига и поема нещата. Мен не ме интересува кой какъв е, от какъв етнос е, колко е възрастен, с какво образование е и пр. - за мен е важно да е отговорен, мотивиран и можещ.
