Сещате ли се как ухае в кварталната фурна рано сутрин. От хлебчетата се вдига пара и аромата напомня на най-хубавите години от детството.
Сещате ли се как ухае в кварталната фурна рано сутрин. От хлебчетата се вдига пара и аромата напомня на най-хубавите години от детството. Не познавам човек, който може да устои на този аромат и този вкус. Мирослав Рангелов всеки ден среща хора като мен и теб, обичащи аромата и вкуса на топъл хляб.
Мирослав е 24 години. Учил е сладкарски и хлебни изделия в гимназията в София и още от тогава иска да се занимава с това. Докато учи, Мирослав си намира работа в кварталната фурна в Костинброд, дава нощни дежурства и все пак успява да смогва и с уроците. Той успява да замине и на стаж в Испания за 2 седмици.
Там той се запознава с майстори, които му показват всичко, което трябва да знае. По-късно Мирослав отново се среща с тях и до ден днешен е добър приятел с тях. След като прекарва 4 години в този бранш Мирослав решава, че е готов да опита сам и отваря „Хлебопродавница Рангелов“ преди точно година.
Първоначалната инвестиция е около 20 000 лв. и е осигурена от семейството на Мирослав, което твърдо застава зад него. Близо 16 хил. от тези пари са вложени в обурудване на пекарната.
Днес Мирослав и неговата приятелка работят на 70 см от щанда за продажба на хляб. Те създават „топъл-пресен-ароматен хляб“, за който си говорехме с теб преди малко и заедно си помечтахме. Хляба им става хит в Костинброд.
„Няколко нощи не сме спали. Хората искаха още и още и ние искахме да задоволим това търсене. И успяхме.“, разказва Мирослав.
„Топъл-пресен-ароматен хляб“ е от онези изкушения, които се отразяват на отношенията ти с кантара, но някак си предпочиташ да запазиш топли чувства с хляба. Да де, обаче някои от клиентите на Мирослав са приложили радикални мерки, за да се сбогуват с няколко излишни килограми и спряли да купуват.
Мирослав разказва, че някъде през зимата са имали много малко клиенти. В момента редовните клиенти на „Хлебопродавница Рангелов“ са около 100. В пекарната се пекат 4 вида занаятчийски хляб, един вид козунак и няколко вида закуски. За ден успяват да изработят между 90 и 120 хляба за пекарната и още 2 магазина в града.
Сега майсторът иска да обучи още един човек, но все още не може да си го позволи. Той се надява да започне да продава по 300 хляба на ден, а аз съм убедена, че ще успее, защото макар света да се променя във всяка секунда има неща, които не бива да бъдат забравяни и това е точно „топъл-пресен-ароматен хляб“, който някак успява да всеки пъ да бъде все по-вкусен.
