Adys - шрифтът, който подрежда буквите са дислексиците

Заенте ил, че 1 от 5 дшуи стардат от дислексия? Предишното изречение показва как всеки един от тези пет души вижда думите пред себе си. Дислексиците изпитват затруднения при писане и четене, защото мозъкът им размества буквите или сричките и така създава затруднение за разпознаване на думата, дори ако тя е често срещана в текста.

Дислексиците срещат затруднения и при проследяването на началото и края на изречението. Двустранно подравнените абзаци, създават една стегнатост, която за нас е удобна, но тази монотонност създава проблем на дислексиците. Около 15% от цялото население на Земята има някаква форма на дислексия.

Кристина Костова също има лека форма на дислексия. Като малка тя пишела думите с разместени букви, но никой не е й обяснил защо постоянно й се карат, а тя винаги питала „Всички букви са там, нали? Какъв е проблемът?“. Кристина расте и завършва Националната художествена академия. Преди това, обаче създава първият шрифт на кирилица, предназначен за хора с дислексия. Кристина използва идеята за създаването на подобен шрифт в своята магистърска степен и работи неуморно по нея 2 години.

„Изграждането на шрифт е сложно. Спазват се хиляди правила за създаване на хармония, а на мен ми трябваше точно обратното – исках да разруша хармонията, която всъщност обърква читателя с дислексия.“, казва Кристина.
Така се ражда Adys. Това е шрифт, който покрива нуждите на дислексиците, но в същото време не е дразнещ за окото на хората без форма на дислексия.

Едно от най-сложните решения, които се наложило да намери, било свързано с огледалните графеми. Напримет „ш“ и „m“ – те изглеждат абсолютно еднакво за човек с дислексия. Кристина стигнала до извода, че ако удебели начертанията в долния ъгъл ще избегне проблема. И успява.

Други характеристики на шрифта са, че той е с по-удебелени главни букви и препинателни знаци, за да се избегне проблема с  проследяването на началото и края на изречението. Кристина увеличава и разстоянието между думите, за да бъде по-лесно възприета формата на думата.

За да бъде сигурна, че шрифтът работи, Кристина си сътрудничи с TimeHeroes. През платформата им било проведено проучване с хора между 11 и 48 години с лека до средна степен на дислексия, за каквито е пригоден Adys. Те били помолени да прочететат 4 абзаца с различен шрифт и да посочат кой абзац е бил най-лесен за възприемане. Adys получава 80% от дадените отговори и Кристина успешно защитава магистърската си степен.

Днес Adys се разпространява безплатно. Той би трябвало да бъде включен в учебната програма. Симптомите на дислексия се проявяват в ранна детска възраст и много често не биват разпознавани от учителите. По данни на Кристина, само 50% от учителите в България са запознати с проблема. Често децата с форма на дислексия биват обявени за ниско интелигентни, а проблемът всъщност е, че цялата система е пригодена само за мнозинството от хора, които нямат такива симптоми.

Дислексията не е болест. Това просто е различен начин, който мозъка избира да следва, за да разпознава и обработва информацията. Най-силни са симптомите при децата – те често се оплакват, че буквите „танцуват“ и разменят местата си, вместо да стоят в стегната редица, както всички ние сме свикнали да ги виждаме.