Три предстоящи електорални избора в източните германски провинции тази есен занимават умовете на канцлера Ангела Меркел и нейните съюзници, които искат да спечелят, независимо от недоволството на избирателите, че техният жизнен стандарт все още изостава от този в Западна Германия, 30 години след падането на Берлинската стена, пише Ройтерс.
Те имат работа работа за вършене. Изтокът получи големи обещания след обединението, но икономиката му пострада.
След парични инжекции в размер на 2 трилиона евро (2 трилиона долара) в рамките на три десетилетия, икономическата продукция на Изтока, измерена на глава от населението, все още е едва три четвърти от нивото в Западна Германия.
Но германският Изток бавно затваря пропастта между него и Запада, като няколко технологични центъра му дават надеждата да настигне, а може би дори да изпревари Запада.
В Йена, Стефан Трейгер, който е изпълнителен директор на завод за оптични технологии, твърди, че неговите предшественици са превърнали руините на стария източногермански конгломерат на Carl Zeiss в Йеноптик – международна група, работеща в областта на оптичните технологии и фотониката .
Тъй като повечето от старите индустрии на Изтока отдавна са изчезнали, правителството на Меркел се опитва да насърчи центрове като Йена да се възползват от новите технологии.
„Понякога чувствам, че тук на изток, все още имам това чувство днес, че: „Да, може би е добре, че просто играем“. Не, ние искаме да печелим", казва Трейгер пред Ройтерс, след като е представил рекордните печалби на компанията за 2018 г. и отличните й перспективи.
Много фирми от Източна Германия бяха закрити след обединението, но защо тъкмо Йеноптик е различна? Трейгер обяснява, че първият изпълнителен директор на компанията, бивш премиер на Баден-Вюртемберг в Западна Германия, вижда потенциала за създаване на бизнес от световна класа в "нешлифования диамант", какъвто по това време е Йеноптик .
С помощта на правителствени заеми, тогавашният директор изгражда Йеноптик на мястото групата на Carl Zeiss, но цената определено си струва.
„Беше много трудно време. Няколко хиляди души загубиха работата си", казва Хелмут Берницки, 62-годишен, който се присъединява към предшественика на Йеноптик през 1984 година.
"Трябваше да стъпим на нови пазари", обяснява Берницки, който в момента е експерт по оптични покрития в Йеноптик. "Ние се борихме да бъдем печеливши и отново да създадем работни места."
В град с население от 110 000 жители, 22 000 от които студенти, днес Йеноптик е канализирал идеите от университета в разработването на специализирани лазерни и оптични продукти, за да даде на компанията необходимото технологична иновация, която да й отвори пътя напред, обобщава Ройтерс.
