27-те европейски правителства заседаваха за първи път в петък по плана, предвиждащ отпускане на 750 милиарда евро (841 милиарда долара) за справяне с кризата на Ковид-19.
Новият план за стимулиране обаче предизвика разделение сред страните от ЕС и не е ясно кога те ще успеят да преодолеят различията си.
„Това е необходима стъпка“, каза европейски служител от Брюксел, който не иска да бъде назован поради чувствителността на разговорите в четвъртък.
Очакванията са, че видеообаждането в петък няма да доведе до споразумение и ще бъде необходима поне още една среща на върха - най-вероятно чрез срещи лице в лице - преди да бъде одобрен нов фискален стимул.
Регионът се бори с една от най-тежките икономически кризи в следвоенно време.
Европейската комисия, изпълнителната група на ЕС, оцени през май спад от 7.4% на брутния вътрешен продукт през 2020 г. Въпреки това прогнозите зависят от това как се развива здравната криза и от това дали европейските икономики ще успеят да се отворят напълно в идват месеци.
„Крайната ни цел е да постигнем сделка възможно най-скоро. Все още има известна надежда да постигнем споразумение, така че ще трябва да работим усилено в следващите дни и седмици ", каза председателят на Европейския съвет Чарлз Мишел, който ръководи разговорите между лидерите на ЕС, в писмо до 27-те столици тази седмица.
Европейските лидери не са се срещали лично от февруари поради коронавирусната криза, а различни технократи твърдят, че чрез видео срещите е по-трудно договарянето на цифри и обработка на документи. Следователно срещата на високо равнище лице в лице в Брюксел би била важна стъпка към новия финансов стимул.
27-те страни имат различия по отношение на това какъв да бъде размерът на заема, който да заемат от капиталовите пазари и някои държави твърдят, че 750 милиарда евро са твърде много.
Има разделение и по какъв начин тези пари трябва да бъдат разпределени и под каква форма.
„Искаме да върнем парите обратно в един момент“, каза служител, който е представител на една от така наречените „пестеливи“ страни.
„Пестеливите“ държави са Австрия, Холандия, Швеция и Дания. Те са били най-отявлените противници за набирането на такава безпрецедентна сума от публичните пазари и за разпространението на тези пари най-вече под формата на безвъзмездни средства.
В съвместна статия, публикувана във Financial Times, държавните глави на четирите държави заявиха тази седмица: „Няма такова нещо като нови или свежи пари. Изразходваните пари също ще трябва да бъдат спечелени и върнати от данъкоплатците.“
Освен това има и други препятствия, които трябва да бъдат преодоляни, като например при какви условия ще бъдат прикрепени към новите фондове и как европейските държави ще изплащат новия дълг.
Последният се превърна в още по-сложна тема, след като Съединените щати обявиха в сряда, че се изтеглят от преговорите за международен цифров данък и заплашиха да въведат по-сериозни мерки.
Европейската комисия предположи, че облагането с данъци на технологичните гиганти може да бъде начин за увеличаване на приходите и изплащането на част от новия дълг.
Въпреки това прилагането на това мито в целия ЕС е по-трудно, без компромис от страна на САЩ.
Белият дом заплаши, че ще наложи търговски тарифи за нации, които облагат данъчно техните технологични гиганти, тъй като смятат, че митото несправедливо е насочено към американските компании.
В резултат на това европейските правителства са изправени пред труден избор между данъчно облагане на цифрови гиганти и потенциално започване на търговска война със САЩ.
