Китайската икономика може да се превърне в най-голямата в света в рамките на десетилетието. Тя обаче е и една от тези с най-голяма разлика между класите - проблем, влошен още повече от пандемията.
За повечето хора в Китай, които не са родени в елита, става все по-трудно да се изкачат по социалната стълбица. Както често се случва, когато страните се развиват, богатите могат да дадат на децата си старт, използвайки два общи пътя към възходяща мобилност: образование и собственост на имоти.
Гаокао - прословутият и изтощителен целодневен изпит за прием в колеж в Китай - все по-често се възприема като по-голяма бариера пред възможностите, отколкото като врата, до голяма степен благодарение на бързо нарастващото ученическо население и нарастващото различие между най-добрите училища и всички останали. Цените на жилищата скочиха стремително в процъфтяващи градове като Шънджън, поставяйки собствеността на домовете извън обсега на милиони нови пристигащи.
Осигуряването на по-равномерно разпределение на богатството между китайските 1,4 милиарда души е необходимо, за да може президентът Си Дзинпин да поддържа подкрепа поне до 2022 г.
Докато ранното ограничаване на вируса в Китай позволи на икономиката му да се възстанови по-бързо, десетки милиони работници с ниски доходи страдаха непропорционално. За разлика от по-ранните поколения, които бяха готови да се жертват за по-голямото благо на нацията, настоящата работна сила има по-големи очаквания, след като вижда от първа ръка огромното богатство, което представители на по-висшата класа са успели да натрупат.
Правителството знае, че трябва да се справи с проблема, но също така рискува да получи ответна реакция, ако реформите се счетат за несправедливи. Предложенията за въвеждане на данъци върху наследството, имуществото или богатството не са приложени отчасти поради опасенията да навредят на нововъзникващата средна класа в Китай. Междувременно опитът за цялостна реформа на системата гаокао срещна ожесточена съпротива от страна на родители и ученици, които се противопоставят на потенциалната промяна, считайки я за смяна на правилата в неподходящо време.
