15 IT компании проведоха проучване сред 1650 програмисти в Сърбия, което показа, че страната им върви по-добре от България в сферата на информационните технологии.
Като краен резултат е видимо, че броят на разработчиците от всички възрастови групи е почти равен - 31% възрастни хора, 34% програмисти на средна възраст и 35% попадащи в категорията "юноши", а 11% от анкетираните разработчици са жени. Повечето от участниците са от градовете Белград (56%), следвани от Нови Сад (24%) и 7% от Ниш.
На какви езици и платформи работят сръбските програмисти
В проучването разработчиците са отбелязали всички езици и технологии, с които са работили до момента, като на първо място както се очаква са HTML и CSS, последвани от JavaScript и SQL. Повече от половината разработчици са работили с PHP, подобен брой и с Java. Най-малко използваният език е Scala и двата езика за iOS - Swift и малко популярния Objective-C.
Най-голям брой разработчици (75%) предимно израждат уеб платформи - 17% за настолни компютри и само 8% за мобилни устройства.
Когато става дума за езици, с които разработчиците биха искали да работят в бъдеще, първите четири езика остават непроменени - HTML, CSS, JavaScript и SQL. Най-малко желания език е C, с който преди това са работили 17% от програмистите.
Използваните инструменти
75% от разработчиците използват инструмент за контрол на версиите на кода и това е до голяма степен е Git (89%). Успоредно с него се използват SVN или Mercurial.
В почти еднакви проценти програмистите използват софтуерите Sublime, Visual Studio и Eclipse за писане на код, а след тях се нареждат PHP Strom, InteliJ и Netbeans.
Най-популярната операционна система е Windows, с която работят 70% от разработчиците в домашни условия, 44% използват Linux и 25% MacOS.
С какво образование са
Повече от 50% от разработчиците са без висше образование, от които само 2/3 са завършили някои технически университет. Почти 30% от анкетираните все още учат, а 13% учат второ висше образование.
Фактът, че повече от половината от разработчиците нямат съответното висше образование се вписва със световната статистика, и по този начин не е изненадващо, че образованието е класирано като фактор с важност 2,69/5, като начин за придобиване на знания в програмирането.
Най-полезни начини за придобиване на знания е самообучението и практиката (4.73 / 5) и ученето в работна среда с опитни колеги (4.15 / 5).
Статистиката показва, че притежаването на диплома за умения в програмирането не се отразява на заплащането на разработчиците.
Предвид тези данни не е изненада, че през последния месец, 30% от анкетираните са прочели книга за програмиране, 68% са гледали видеоуроци, 29% са посетили събитие за програмиране и 12% са преминали курс.
Що се отнася до сертификатите от частни обучителни центрове, 22% от сръбските програмисти имат един или повече сертификати, които обаче не оказват влияние върху тяхната заетост и не променят заплатата им.
Работни места
От анкетираните програмисти 60% работят постоянно, 15% са на свободна практика, 13% имат своя фирма, а 12% са безработни (главно тези, които все още са студенти).
Повече от 70% от изследваните разработчиците, доприсанят към проекти с отворен код, където прекарват 4 или по-малко часове на седмица и които са поставени предимно в GitHub (72%).
Що се отнася до фрийлансърите - големият брой клиенти, идващи към тях са от Северна Америка и Западна Европа и идват най-вече чрез онлайн платформа (41%) и чрез препоръка (37%), докато 17% работят за едни и същи клиенти. UpWork е най-популярната платформа сред тях, в която половината от разработчиците имат регистрация.
Програмистите, които притежават фирми, работят основно в друга компания (69% от тях) и предимно се занимават с бизнес услуги (80%). 82% от тях определят заплатата си над 1000 EUR, 63% повече от 1500 EUR и 20% повече от 3000 EUR.
Служителите, които попълват анкетата са основния програмист на екипа (73%), 19% от тях са ръководители на екипи (team leader), докато 5% имат водеща роля в компанията. Повече от половината от тях не работят извън официалното си работно място.
Почти половината от компаниите (47%), в която анкетираните работят са изцяло сръбски, а 15% в смесени. Клиентите на всички компании са най-вече от други държави - 80%.
Повече от половината от разработчиците не получават заплащане за извънреден труд (59%).
Заплати на програмистите в Сърбия
Що се отнася до заплащането на служителите, 65% от тях са заети чрез постоянен трудов договор, а 17% са ангажирани чрез outsourcing агенции. Незначителен процент от анкетираните са заявили, че получават заплащане без трудов договор.
Доминиращата причината за промяната на работното място от гледна точка на сръбските програмисти е желанието за придобиване на нови знания и опит или по-висока заплата на друго място.
Средна заплата в Сърбия
Средната заплата на разработчиците в Белград е 1296.3 евро, а в Нови Сад и Ниш с около 200 евро по-ниски - 1083.7 и 1072 евро. Когато тези три големи града бъдат събрани, изчислената средна заплата на програмистите в Сърбия е 922 евро, а в цялата страна е 1.225 евро.
Разликите в заплатите на по-възрастните и опитни програмисти са малко по-различни - Белград: 1871 евро, Нови Сад: 1623, докато останалата част от Сърбия заедно с Ниш - 1408 евро.
Младши програмистите с най-високите заплати се намират в Нови Сад със средна заплата от 917 евро, за начинаещи в Белград заплатата е 752 евро, а в Ниш започва от 583 евро, което е около средното за останалата част от Сърбия.
Разликата в заплатите между мъже и жени е около 300 евро - средната нетна заплата за мъж е 1,265 евро, а за жена 965 евро. Проучването показва, че програмистите във фирми, чиито собственост е напълно чужда са много по-добре платени от тези, в които има местни собственици.
