В доклад за състоянието на пазара на плодове и зеленчуци се отбелязва, че минималната дневна доза пресни плодове и зеленчуци е 400гр, а в България средно се падат по 300гр на човек. Причината е, че средностатистическия българин не може да си позволи редовна консумация на пресни плодове и зеленчуци. Немалка роля за това оказва и кризата в сектора, заради което се превърнахме от мащабни износители в мащабни вносители.
През 2013г. общото потребление на плодове и зеленчуци в страната е 1 196 824 тона. От тях, българско производство са били само 661 924 тона, а вносът 534 900 тона. Тенденцията за внос се запазва. Само за периода януари – юли 2015г. в България са внесени над 140 000 тона зеленчуци и над 150 000 тона плодове, което е повече съответно с 19,7% и 3,7% от 2014г.
Исканията на администрацията са да подпомогне изоставащите сектори, като насочи основната част от субсидиите към тях. Като цяло страната ни разполага с идеални климатични условия и ще бъде лесно да възстанови старите си позиции. Разбира се, е нереалистично да се мисли, че производствата ще бъдат възстановени по начина, по който са били преди 36 години.
През 1989г. страната ни е произвеждала 780 хил. тона домати годишно, изнасяли сме 70 хил. тона белени домати, 84 хил. тона пресни домати и 40 хил. тона доматен сок. За последните 15 години, производството на домати се е свило 3,5 пъти. През 2013г. площите със зеленчуци са заемали само 1% от общата площ на обработваемата земя в България.
От годината преди присъединяването на страната в ЕС през 2006 г. площите със зеленчуци активно намаляват, като през 2014 г. вече са заемали едва 60% от площите преди членството.
Така се стига до последните данни от статистиката през 2014 г., когато са произведени само 524 хил. зеленчуци. От тях близо 93 хиляди тона са оранжерийни.
Малко по-добро е положението с плодовете, но там инвестициите са основно в орехи, лешници и череши. Общо овощните градини с плодове са върху 467 хил. дка. От тях обаче реколта се получава само от 266 670 дка, което е два пъти по-малко от 2002 г.
Хубавото е, че има нови градини от 120 хиляди декара, но през 2014 г. те все още не са встъпили в плододаване. От тях най-много са орехите – 42,6%, лешниците – 17,2% и черешите – 13,5%
Сега усилията на бизнеса са насочени към онези ниши, които биха повишили доходите на заетите в сектора. Биопроизводството е едно от направленията, което би спасило фермерите. Затова и надеждите са отправени към новия програмен период, където този сектор е приоритетен в подпомагането
