От 2007г. насам зърнопроизводителите се радваха на субсидии от ЕС, а някои получаваха дори двойно и тройно на средствата, с които разполагаха преди влизането на страната в ЕС. Така цените се увеличаваха, успоредно с реколтата. Този пик обаче премина и печалбите започнаха да спадат. След няколкогодишната финансова криза, всички тръгна надолу. Според анализаторите, 2016г е годината, в която ще започне нов период на стабилизиране.
Сега има нужда от оптимизации, преструкторирани и използването на нови технологии, за да стане това стабилизиране възможно, най-вече в България, която в псоледно време изостава от съседните страни.
Върху зърнените култури най-голямо влияние оказват:
-Цената на петрола
- Размерът на преходните запаси към края на годината
- Курсът на долара
Сега, производството на пшеница е над 700 млн. тона, а на царевица близо 1 млрд.
Вторият основен фактор – цената на петрола, продължава да бъде под натиск. Въпреки лекото покачване на суровината в началото на март всички оценки показват, че натрупаните излишъци са достатъчни за задържането на цените на нива, близки до настоящите, поне и през следващата година.
Американския долар продължава да поскъпва, което допълнително поттиска цените на суровините.
В същото време, българските производители имат рекордни резерви от пшеница, царевица и слънчоглед и чакат цената да се вдигне. Това надлъгване с пазара, може да скрои лош номер на родните зърнопроизводители. Има риск, през настоящата година, страната да бъдата заобикаляна от големите търговци, заради поведението на родните производители, както и за не особено високото качество на родната продукция. Лошото е, че страната отстъпва позиции в Черноморския регион.
Именно затова, 2016г., ще е съдбоносна за българските зърнопроизводители и ще определи дали ще бъдем основен играч в региона, или аутсайдер.
