Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) изготви Национален план за действие за развитие на биологичното производство за периода до 2027 година. В документа, изготвен съвместно с представители на контролиращи и консултантски организации, научни институти и университети, организации на биологичните производители и търговци, са определени стратегически цели в подкрепа на българското биопроизводство. Изготвеният план ще утвърди и доразвие водещата позиция на страната ни в редица биологични производства, изтъкват от аграрното ведомство.
За оптимизиране на надзора върху контролиращите лица и увеличаване на капацитета на административното звено тази година ще бъде създадена и дирекция „Билогично производство“ в министерството на земеделието. Сред целите е включването на схеми и мерки за подпомагане на ферми, които не отговарят на критериите за подпомагане по мярка 11 „Биологично производство“ по Програмата за развитие на селските райони. Предвижда се 30 % от тях да бъдат подпомагани по такива схеми. Създават се условия за устойчивост на малките и семейни биологични стопанства, чрез насърчаване на сдружаването на производителите. Сред другите цели е включването на био продукти в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Предвижда се ежегодно участие на биологични стопанства в схемите за временна заетост на работници в тях. Създават се възможности и за безплатни консултантски услуги и професионално обучение за биофермери по мерките по ПРСР в началото на новия програмен период.
България разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие. С 20 пъти повече е нараснал броят на биологичните оператори, като през 2008 г. те са били 311, а към края на 2018 г. са 6660. Сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури в България през последните 7 години са се увеличили над 6 пъти. Към 2018 г. площите в система на контрол са 162 332 ха, а към 2011 г. те са били 26 622 ха. От 2015 година насам, България заема едно от челните места по площи с лозя, отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС, което прави възможно производството на биовино, изтъкват от министерството на земеделието. Страната ни е сред лидерите в Европа по отношение на брой пчелни кошери, отглеждани в съответствие с методите на биологичното земеделие. Към 2011 г. броят им е 58 855, а през 2018 г. нараства четири пъти и достига до 265 069. В периода от 2016 г. до 2018 г. се отчита ръст и при засадените площи с роза и лавандула, съответно към 2018 г. те са 2255 ха и 7021 ха. България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света. Този факт, както и разрастващото се производство на други разнообразни биологични етерични масла, като масло от маточина, затвърждава позициите й на традиционен и търсен производител на тези етерични масла. Така страната ни се превръща в ключов производител с традиции в производството на суровини за био козметиката.
Биоземеделието е приоритетен сектор за подпомагане по инвестиционните мерки по ПРСР, декларират от министерството на земеделието и храните. По данни на институцията, от началото на 2007 г. до момента по Програмата са изплатени около 150 млн. евро, основно за проекти за модернизация на биологичните земеделски стопанства, следвани от проекти на млади фермери, малки стопанства и проекти за преработка на био суровини.
