"Ако всеки жител на Китай използва само по една българска кибритена клечка, България би имала 2 млрд. долара годишна печалба. Ако пък всеки китаец пие по една българска бира дневно, годишният оборот между двете страни би бил 350 млрд. долара."
"Ако всеки жител на Китай използва само по една българска кибритена клечка, България би имала 2 млрд. долара годишна печалба. Ако пък всеки китаец пие по една българска бира дневно, годишният оборот между двете страни би бил 350 млрд. долара."
Прозрението на бившия министър на външните работи Соломон Паси, направено в далечната 2002 г. по време на негово посещение на бизнес форум в Пекин отразява доста точно начина, по който българските политици мислят за Китай вече години наред. 14 години по-късно китайците правят всички кибритени клечки в България и не пият българска бира. Влизането на китайски стоки тук е доста по-лесно и мащабно, отколкото влизането на продукти от България и съседните й държави в азиатския пазар.
Именно това се опитва да промени новият агроцентър за партньорство между Китай и Централна и Източна Европа (ЦИЕ), който беше тихомълком основан през миналата годинa. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) буквално се пребори с Румъния регионалният център да бъде базиран в София. Все още обаче е твърде рано да се каже доколко България ще може да се възползва от това предимство. Центърът заработи от юни 2015 г., а онлайн платформата, на която производителите с експортни интереси към Китай могат да се регистрират, за да бъдат консултирани, координирани и подпомагани логистично, пък е активна едва от Нова година.
Българските и регионалните преработвателни компании, земеделци и производители на напитки, имат потенциал да спечелят не само от обемите на търсената в Китай продукция, но и заради по-високата й цена в източната страна, където европейските стоки са на особена почит. Освен това народната република предлага изключително изгодни условия за вноса им в логистично отношение. Разбира се, има и някои препятствия.